Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
24.03.2017, 08:13
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 2 of 3«123»
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Семейни проблеми
Семейни проблеми
mariya_koevaДата: Tuesday, 24.02.2015, 19:55 | Сообщение # 11
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 492
Статус: Офлайн
Здравейте, vasna!

Поведението на съпруга Ви е неразбираемо от гледна точка на това, че всеки съпруг и родител се стреми да е колкото може по-близо до съпругата и детето си, а не далеч от тях. При положение, че има къде да живеете тримата, наистина е безсмислено в къщата да сте само Вие и детето. За съпруга Ви може това решение пък да е смислено, защото, ако се премести да живее при Вас двете, ще е далеч от работата си. И тук изниква въпросът - колко важна е за него работата? Важна ли е дотолкова, доколкото да е далеч от Вас и детето? Важна ли е дотолкова, доколкото да НЕ може да се радва всекидневно на Вас двете? ОК, работата може да е много хубава, но нека тогава да се направи компромисен вариант - да пътува до работа и в същото време да живее с Вас и дъщеря си. Съжалявам за откровеността, но отстрани не приличате на СЕМЕЙСТВО. Може да се разбирате и отношенията да са добри помежду Ви, но е важна и близостта между членовете на семейството. Моят съвет е да попитате съпруга си въпросите, които написах по-горе, и да видите какви отговори ще получите.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
gabrielaaaДата: Четвъртък, 18.06.2015, 09:20 | Сообщение # 12
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Zdraveite imam problem nqkude ot edna godina sys semeistvoto si na 15 godini sum prez tezi godini ot koeto sum imala nujda vinagi mi e bilo usigoreno . Predi poveche ot godina zapochnaha problemite. Pochti vseki den imame tema za koqto vinagi namirame da zapochnem skandalite . Vinagi kogato poiskam neshto to ne se usigorqva zapochnah i posegnah kum marihuanata. Vinagi sam imala nujda ot mnogo neshta koito ne sa mi usigoreni veche ot tazi edna godina nasam  , imam nujda i ot pari s koito da si zakupq neshta ot koito imam nujda molq vi pomognete mi i mi daite nqkakuv savet !
 
mariya_koevaДата: Събота, 20.06.2015, 12:31 | Сообщение # 13
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 492
Статус: Офлайн
Здравейте, gabrielaaa!

Кое по-точно не Ви се осигурява? И защо? Възможно е нещата, които искате, да
са свързани с наличието на по-големи финансови възможности, които
родителите Ви на този етап да нямат. Що се отнася до марихуаната - посетете http://www.nfp-drugs.bg/bg/map.php и ще намерите професионалисти, които да Ви помогнат.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Събота, 20.06.2015, 12:31
 
deti1983Дата: Сряда, 16.12.2015, 11:13 | Сообщение # 14
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте,
със съпруга ми сме женени от 9год.,Напоследък постоянно секараме.За какво ли не и най-лошото е, че рефлектира върху децата.Голямото ни дете е втори клас и започна да има проблеми в училище.Бие се,бута се.Опитвам се да обясня на съпруга ми дане крещи за щяло и нещяло нооооо няма отклик.Той си мисли,че ролята на майката е да се грижи за децата,да готви,чисти,пере а мъжът да носи пари и да си прави каквото иска.То да бяха едни пари.Аз с моето майчинство плащам сметки купувам храна и когато ми свършат брат ми ми праща да има най-вече за децата.А той оставя по 200лв максимум и твърди,че другите му трябват за негови си нужди.Да заплатата не му е голяма имаме и кредит но не е чесно да лишава децата си от внимание.Той никога и никъде не ходи с нас.Аз съм навсякъде сама.Парите са фактор но за мен най-важното е спокойствието на децата.Искам да запазя семейството си нали затова сме се оженили и създали тези деца.Моля ви помогнете ми посъветвайте ме какво да правя.
 
mariya_koevaДата: Сряда, 16.12.2015, 17:52 | Сообщение # 15
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 492
Статус: Офлайн
Здравейте, deti1983!

Щом от страна на съпруга Ви няма отклик, опитайте да поговорите с някои значими за него хора - например с неговите родители, приятели. Споделете им за ситуацията и да се опитат те да поговорят с него и да му обяснят, че повишаването на тон и прилагането на авторитарен стил на възпитание не водят до нищо хубаво. Разбира се, без той да знае, че сте им казала. Плюс това съпругът Ви трябва да осъзнае, че живеем във времена, в които ролята на жената далеч не е само полагане на грижи за децата и изпълняване на домакинските й задължения.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
gaarainloveДата: Събота, 06.08.2016, 10:12 | Сообщение # 16
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте искам да споделя от няколко седмици се караме с мъжът заради родителите ни той се ядосва че мен нашите ме използват както си искат докато сестра ми каквото каже го правят а аз ако искам да попитам нещо и да направят почва с въпроси незнам какво да правя то това каране почна откакто сестра ми предаде майчиството си на майка ни без да се замисли дали на мен ми пречи и аз разбирам в последствие и така и мъжът ми и на него не му харесва това че са взели решение без да ме питат дали имам нещо против аз вече се бях примирила но и не ми пречи се но когато сестра ми идваше на гости на нашите (те живеят в друг град) масата винаги е готова всичко има а когато аз мъжът ми и детето ни (живеем в един град с майка ми но в различни квартали) винаги само на по кафе и на него това му прави впечатление и един ден се карах ме за това че какви са те и какви сме ние че да се държат така аз говиждах това но не исках да се стига до скандал и гледах да омекотя отношенията между двете страни и така става почти постоянно сега работите се затегнаха нещата се влошават а аз не знам как да постъпя как да съм по силна и да обясня на майка ми без да я засегна просто изпадам в нерви и плача много
 
mariya_koevaДата: Събота, 06.08.2016, 11:13 | Сообщение # 17
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 492
Статус: Офлайн
Здравейте, gaarainlove!

Поговорете с майка си и й кажете, че имате нужда от повече обич и внимание от нейна страна. И не само Вие имате нужда от това, а и мъжът Ви и детето Ви. Кажете й, че Ви е направило впечатление отношението й към сестра Ви и я попитайте на каква база то е по-добро. С комуникация проблемите ще се изгладят, а не с премълчаване на нещата. 

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
mimowrcДата: Понеделник, 08.08.2016, 22:42 | Сообщение # 18
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте,
Бих искал да ми дадете съвет или по-скоро дали съм постъпил правилно.
Имам дете от друг брак което е на 17г. За голямо съжалене майката направи всичко възможно да не виждам детето включително и това да го настройва против мен. Това доведе до няколко години от невъзможност да контактувам с детето. Така продължих живота си тъгувайки за детето ми. Намерих друга жена с която живея вече 7г. Имаме детенце на 4г. Наистина живеем много добре и се разбираме отлично. От преди 3 години вече имам възможност да виждам и първото си дете, но за съжаление майката отново контролира детето заплашвайки го или по-скоро то живее със страха , че ще и се карат ако се види с моята втора жена. За това нашите срещи трябваше да се осъществяват във нейно ( на втората ми жена)отсъствие. Това доведе до нейното раздразнение за това , че тя е отхвърлена. Между другото първото ми дете и майка и живеят в германия и мога да я виждам веднъж в годината за около 10на дни. Тази година обаче положението сеЗдравейте,
Бих искал да ми дадете съвет или по-скоро дали съм постъпил правилно.
Имам дете от друг брак което е на 17г. За голямо съжалене майката направи всичко възможно да не виждам детето включително и това да го настройва против мен. Това доведе до няколко години от невъзможност да контактувам с детето. Така продължих живота си тъгувайки за детето ми. Намерих друга жена с която живея вече 7г. Имаме детенце на 4г. Наистина живеем много добре и се разбираме отлично. От преди 3 години вече имам възможност да виждам и първото си дете, но за съжаление майката отново контролира детето заплашвайки го или по-скоро то живее със Траха , че ще и се карат ако се види с моята втора жена. За това нашите срещи трябваше да се осъществяват във нейното ( на втората ми жена)отсъствие. Това доведе до нейно раздразнение за това , че тя е отхвърлена. Между другото първото ми дете и майка и живеят в германия и мога да я виждам веднъж в годината за около 10на дни. Тази година обаче положението се подобри и на срещите ни може да присъства и втората ми жена. И наистина се почувствах много щастлив.
И така до момента в който втората ми жена имаше рожден ден на който тя настоя да сме само аз, тя и нашето детенце което е на 4г. Когато и казах , че искам и голямата ми дъщеря да присъства имайки предвид , че и тя е част от семейството въпреки , че не живее с нас, жена ми неотстъпи и искаше да сме само тримата. Това доведе до много голяма конфронтация и размени на остри реплики.въпреки всичко аз взех и голямата ми дъщеря с нас което тотално провали празника на жена ми. Осъзнавам грешката , че не трябваше да я вземам, но имайки предвид , че съм силно привързан към децата си , аз не можех да приема факта, че едното ми дете няма да е с мен въпреки желанието на съпругата ми.
Въпросът ми е дали съм постъпил правилно и дали жена ми има право да не желае присъствието на първото ми дете на нейния празник знаейки колко много обичам децата си? подобри и на срещите ни може да присъства и втората ми жена. И наистина се почувствах много щастлив.
И така до момента в който втората ми жена имаше рожден ден на който тя настоя да сме само аз, тя и нашето детенце което е на 4г. Когато и казах , че искам и голямата ми дъщеря да присъства имайки предвид , че и тя е част от семейството въпреки , че не живее с нас, жена ми неотстъпи и искаше да сме само тримата. Това доведе до много голяма конфронтация и размени на остри реплики.въпреки всичко аз взех и голямата ми дъщеря с нас което тотално провали празника на жена ми. Осъзнавам грешката , че не трябваше да я вземам, но имайки предвид , че съм силно привързан към децата си , аз не можех да приема факта, че едното ми дете няма да е с мен въпреки желанието на съпругата ми.
Въпросът ми е дали съм постъпил правилно и дали жена ми има право да не желае присъствието на първото ми дете на нейния празник знаейки колко много обичам децата си?
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 09.08.2016, 09:59 | Сообщение # 19
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 492
Статус: Офлайн
Здравейте, mimowrc!

Бих искала да Ви помоля да редактирате написаното, тъй като има разминавания в последователността на историята. 

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
SlayДата: Неделя, 12.03.2017, 22:08 | Сообщение # 20
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
С моя съпруг сме женени от 12 год. Десет от тях прекарахме в борба за детенце. През тези дълги години винаги сме били рамо до рамо във всичко-в работа, в почивки, в забавления. В тежките моменти след отрицателните тестове за бременност пак сме били ръка за ръка. Когато съвсем загубих надежда Господ ни дари преди две години с прекрасен син. Няма да описвам щастието при новината, което изпитахме всички (и ние и родителите ни). И така се започна...За родителите на съпруга ми беше първо внуче. Отначало бяха леките подмятания за пола на детето, после името, после че те щели да го гледат.., че щели да включат бейбифон при тях, че като плачело бебето да идват да го успокояват (живеем врата до врата). Свекървата идваше с мен на прегледите ( в повече ми дойде като поиска и свекърът да дойде). Всичко отминавах с усмивка и отговарях, че най-важното е детето да е живо и здраво. Синът ми се роди и го кръстихме без истерии изцяло на свекъра. Видях, че това беше много важно за съпруга ми, а аз нямах претенции освен да ми е здраво детенцето. Прибрахме се вкъщи и...тези хора не излезнаха от нас. Нямаше ред-всеки влизаше и излизаше без да се съобразяват, че може да кърмя, да се къпя, да се преобличам. Държа да подчертая, че те не идваха да ми помагат, а да гледат бебето, т.е аз (оперирана) бърша под, а те си вдигат краката. Апартаментът ни е малък (две стаи) имаше моменти, в които нямаше къде да отида да се изцедя. Говорих с мъжът ми за това, той не взе отношение. Каза, че искали да му се радват на детето. Аз все повече се напрягах и накрая поставих режим: първо да идват само вечер, а после ги ограничих на до два пъти в седмицата. Започнаха да ме дебнат кога излизам и кога се прибирам. При всяка молба съпругът ми да се намеси получавах вдигане на рамене. Споровете със свекърва ми се задълбочиха и често чувам нейни думи в устата на мъжа ми. Парирах всички опити да се месят във възпитанието на детето (очевидно сме привърженици на различни методи). Като резултат от всичко това със съпруга ми се отчуждихме. Той все повтаря, че много съм се променила след раждането (но странно, че никой друг освен свекърите и него, не го забелязва). Истината е, че той продължи да си живее както преди, за него нищо не се промени. Излиза с приятели, ходи на работа. През това време аз съм с детето. Допускам, че в началото след раждането може да съм била в следродилна депресия (промяната беше шок за мен) и с непрекъснатото присъствие на роднините вкъщи ( признавам със срам), че имаше моменти, в които мразех бебето. В породилите се конфликти с таткото често започна за се спряга думата развод. Имам чувството, че сме непознати. За секс въобще не говорим -просто не съществува или е на два, три месеца веднъж. (Мисля, че няма извънбрачна връзка). Искам да си задържа мъжа, искам си предишния партньор, с който бяхме рамо до рамо. Не съм спряла да го обичам, но започвам да се разочаровам, че сякаш избягва да се меси в конфликта между мен и майка му ( всъщност меси се-винаги на нейна страна). Какво да направя за да си върна предишнота стабилно семейство? Дали е имало и преди някакви конфликти, които са тлеели и на които не сме обръщали внимание ходейки от лекар на лекар? И сега когато вниманието ни не е така съсредоточено те просто избухват? Моля, приемам всякакви съвети.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Семейни проблеми
Page 2 of 3«123»
Search:

Boyanova © 2017