Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
09.12.2016, 23:09
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 212»
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Семейни проблеми
Семейни проблеми
artДата: Tuesday, 30.10.2012, 13:45 | Сообщение # 1
Група: Removed





Здравейте, нуждая се от консултация, понеже имам семейни проблеми. Със съпругата ми сме женени от 14 години, но от 3-4 години не сме в добри отношения, доста караници, скандали, никакъв секс през тези няколко години, отчуждаване. Преди два месеца поговорихме доста сериозно за тези наши отношения, и се оказа, че съпругата ми е изстинала към мен, и няма никакви чувства, и само заради детето , оставаме заедно, поне засега. От моя страна стана точно обратното - моите чувства не са се променили през всичките години брак, може би явно са били подтиснати и не съм ги показвал, което е било моя грешка и я осъзнавам. А и сякш и дори още повече са се усилили, аз я обичам много и не искам да се разделяме. Имали сме доста разговори на тази тема, но съпругата ми не може (или не иска ) да се сближи с мен ( за секс да не говорим, категорично отказва, под предтекст че е отвикнала),държи се студено с мен и не допуска близост. Предположих, че може би има друг човек намесен, и така се оказа, каза че има човек който я харесва,но след доста въпроси от моя страна, каза че нямало нищо сериозно, само на приятелска основа. И след нашите разговори били прекратили всякакви взаимоотношения. Вътрешно разбира се аз не повярвах, понеже виждах признаци - поведение, дрехи, телефонни разговори и др., които ме карат да си мисля, че има нещо доста по-сериозно от приятелство, а именно може би изневяра. Тя категорично отказва и при всеки разговор на тази тема,започва много да се дразни и доникъде не стигаме. А искам много да си запазим семейството, дори бих преглътнал и изневяра, само и само да си оправим отношенията и да не се стига до раздяла. Не знам как да постъпя, какво да направя, какъв разговор да подема. Това ми се отразява и на психическото и физическото състояние, повече от два месеца не мога да спя през нощта. (4-5 часа на нощ), не мога да се храня, (отслабнал съм с 6 -7 килограма за тези два три месеца), през деня не мога да мисля за нищо друго, само това ми се върти през главата, как да се оправим. А на всичкото отгоре и съм без работа вече две години, това още повече ме затормозява . Моля помогнете!!!
 
absurdmindДата: Tuesday, 30.10.2012, 16:01 | Сообщение # 2
Група: Removed





Брат, след толкова години брак е нормално всички чувства да се превърнат в навик. Свалям ти шапка, че ти още продължаваш да я обичаш... това е нещо толкова рядко срещано!!! Мисля си, че факта, че си без работа от 2г. е допринесло за отношенията ви. Една жена иска сигурност... Не знам какви са ви финансовите възможности и доколко е важен твоят принос в семейния бюджет, обаче... По пещерно време мъжът е ловувал и изхранвал семейството, а жената е гледала децата... Това е заложено в природата ни през цялата ни еволюция. Така че се взимай в ръце, намери си работа, покажи ѝ че можеш да бъдеш по-отговорен мъж. Спри да настояваш за тези разговори, защото е много възможно на нея да ѝ се гади от тях. Я, защото е виновна и е изневерила (може и изневярата да е чисто емоционална) , я защото те намира за лигльо... Знае ли човек? Жени всякакви... Но според мен щом още не те е оставила и не ти е поискала развод, едва ли е само заради детето. Една жена не бяга току така от питомното.. Може би няма къде да отиде? Задай си въпроси, които тя би си задала обмисляйки решението да се разделите. Опитай се да се поставиш на нейно място и да се доближиш до мислите ѝ поне, ако не до чувствата. В момента сте на такъв етап от брака, когато хората най-често се развеждат. След десетата година повечето мислят за развод и ако преодолеете това, брака ви, уверен съм, ще стане стабилен и ще трябва да черпиш един ден за 50 годишнината ви. Може би е по-добре с действия да ѝ покажеш колко държиш на нея. Сам признаваш, че осъзнаваш, че не си ѝ показал достатъчно чувствата си. Е, време е.... happy
 
artДата: Tuesday, 30.10.2012, 16:20 | Сообщение # 3
Група: Removed





Благодаря за съвета!
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 05.11.2012, 23:21 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, art!

Радвам се, че искате и че сте готов да се борите за семейството си. Имате и дете, което също заслужава да живее в спокойна и любяща семейна обстановка и да бъде щастливо.

Знаете, че идеални семейства не съществуват. И в най-прекрасните се пораждат спорове, скандали, изневери дори. Вие имате дълъг житейски опит с вашата съпруга и съм сигурна, че сте наясно с това.

Радващо е, че в семейството ви няма насилие или алкохолизъм например, което означава, че има шанс за опит, за да възвърнете хубавите моменти във връзката с вашата съпруга. Но съгласие за това е необходимо да даде и тя.

Самоинициативата е хубаво нещо, но трябва да има активност и от отсрещната страна, за да успее възелът да се завърже. Обикновено една семейна двойка, която е достигнала до определен предел на отношенията си, може да има нужда от семейно консултиране, което да им помогне да преоткрият връзката си и да заживеят отново хармонично. Поговорете със съпругата си, кажете й, че я обичате и че искате да изгладите проблемите и/или недоразуменията помежду си, и й предложете варианта "семейна терапия". Не се страхувайте, че няма да се съгласи или че ще откаже да разговаря! Бъдете смел, за да знаете все пак, че каквото е зависело от вас, сте го направили.

Ако все пак не го одобри, я помолете да ви каже искрено какво чувства към вас в момента, вижда ли тя самата някакъв проблем във вашето семейство, и ако, да, готова ли е да се борите заедно, за да премахнете "заплахите".

Ако искате, може да ми пишете отново, за да споделите развоя на случката.

Лека вечер!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
artДата: Сряда, 07.11.2012, 12:38 | Сообщение # 5
Група: Removed





Благодаря!

Съобщението е редактирано от art - Сряда, 07.11.2012, 12:50
 
mimy_naivnataДата: Сряда, 29.10.2014, 10:58 | Сообщение # 6
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте, преди няколко дни се скарахме със съпруга ми заради друг мъж, не съм му изневерила физически а просто той ми беше приятел в мрежата с който споделях всичките си проблеми и получавах от него добри съвети дори и за семейството си. Моят съпруг не прие тези отношения само като приятелски скарахме се и се разделихме той не иска да се съберем вече а имаме две прекрасни деца които много ни обичат и двамата. Аз искам да се върна при семейството си никога не съм искала нещо друго от този човек в мрежата освен приятелство, някой да ме изслуша когато имам нужда и да ми даде адекватен съвет, но съпруга ми е много консервативен и не приема такива отношения. Много ви моля за съвет какво да правя?
 
mariya_koevaДата: Сряда, 29.10.2014, 19:19 | Сообщение # 7
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, mimy_naivnata!

Не бих искала да Ви съдя. Но смятам, че съпругът Ви с право се е засегнал от Вашите по-близки взаимоотношения с този човек от мрежата. В него изникват въпросите: "Защо тя споделя с него, а не с мен? Има ли ми достатъчно доверие? Може би - не. Защо й се налага да търси съвет, касаещ се за нашето семейство, от чужд човек, а не от мен, нейният съпруг?" Сигурна съм, че на негово място и Вие бихте си задавала същите въпроси и малко или много бихте била огорчена. Каквито и проблеми да имате със съпруга си, е редно да ги обсъждате лично с него, а не чрез трети лица. Плюс това - знаете ли наистина какъв е този човек от мрежата? Виждала ли сте го на живо, чула ли сте гласа му? Има ли нещо опасно в него, от което е хубаво да се пазите? Недейте да споделяте лична информация на хора, които не познавате достатъчно добре, и които биха я използвали с нечисти намерения. Бъдете по-предпазлива. Не мога да Ви дам точна рецепта как да върнете съпруга си. По-скоро мисля, че в настоящата ситуация трябва да си изясните някои неща за себе си като това дали има смисъл да бъдете с някого, ако между вас няма комуникация и желание да работите заедно в посока решаване на проблемите. За съжаление имате и две деца, което не прави ситуацията по-лека. При всички положения обаче си изяснете какво искате от живота и любовта, вместо да си "играете" на семейство и накрая да бъдете както Вие нещастна, така и децата Ви.

Поздрави,

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
reniДата: Четвъртък, 19.02.2015, 13:30 | Сообщение # 8
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте!

Проблемът ми е свързан със свекървата и това, че съпругът не взима отношение.

Запознахме със съпруга ми чрез общи познати и семейството му ме прие нормално, както и моето него. Но нещата се влошиха след като миналата година забременях.Сключихме брак преди 7 месеца и моята свекърва вече 7 месеца не ми дава мира. От ревност ли е всичко вече незная. Успя да скара майка ми и съпруга ми, постоянно ни създава конфликти в семейството и през ден, два все се караме. Откакто ссъм родила и един спокоен ден нямам заради тази женица.Гледам да се държа добре с нея, никога не съм й повишила тон, забележка за нищо не съм й направила. НО........... тя винаги преиначава думите ми, интерпретира ги през нейната си глава (а уж има претенции, че е учител и е много умна), привиква съпруга ми насаме и след това ние с него "на нож". Нарочила майка ми, че е лош човек и за всичко я обвинява, а тя (майка ми) и дума не е казала, гледа да ни помага с каквото може и както може.Никога и една лоша дума не е казала. Свекървата постоянно ме вкарва в интриги, опита се наскоро дори с приятелка да ме скара, само защото направих забележка на съпруга ми пред нея и тя съответно каза, че мъжът ми харесвал приятелката ми. А той дори не взе отнощение. Гледда я в очите и не смее нищо да й каже. Баща му пък след първата чаша ракия ме обижда открито, а моя мил пак си мълчи..........................Дъщеря им ги командва от САЩ, каквото каже става, не й се противоречи.................................Дори попречи на сватбата ни и такава нямаше, само подпис пред длъжностнотоо лице..................Нямам сили да се боря с тези хора вече, а искам да запазя брака си. Вече незная как, опитах всичо, само не и с лошото.
ЩЕ ОЧАВАМ ОТГОВОРА ВИ, БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 19.02.2015, 21:13 | Сообщение # 9
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, reni!

Ключовото във Вашата ситуация е: "...опитах всичко, само не и с лошото". Може би е време да покажете лошата си страна, а не само добрата? Разбира се, не казвам да започнете да обиждате и да имате арогантно поведение, но защо не пробвате да напуснете за малко семейното жилище и да отидете при майка си например? Нека да видите дали и този път съпругът Ви ще си мълчи и няма да каже нито дума. Не зная какъв е като характер той, но определено е хубаво да се вземе в ръце и да Ви защитава тогава, когато е необходимо. Мисля, че ако нещата не се оправят скоро, няма да издържите на това напрежение. В крайна сметка попитайте свекърва си защо тя се държи по този начин с Вас. Каква е причината. Същевременно казвате, че и свекърът Ви не се държи особено добре с Вас. Е, време е да им покажете, че не Ви е все тази как се чувствате и че няма да търпите повече подобно поведение. А ако и тогава съпругът Ви не вземе отношение към ситуацията, не виждам за каква сплотеност между Вас двамата може да се говори.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
vasnaДата: Tuesday, 24.02.2015, 00:55 | Сообщение # 10
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте и от мен!От 8г. съм с мъжа ми,с когото нямаме брак,но имаме дете..желано и планирано.Исках ме я и слава богу тя ппродължава все да ни радва.Още тогава,преди тя да се роди [дъщеричката ни],той-баща й,ми обеща да сключим брак,но в момента ,в който го попитах..Ами къде ще живеем..така и не се оженихме де.Ти трябва да напуснеш дома на майка си и да сме отделно семейство,впредвид това,че той е от село,в което няма прилични условия за живот и развитие,моите родители в последствие също останаха в същото село,а и ние от там се познаваме с мъжа ми,но аз никога не сьм живяла там,имаме къща в града и моите родители ни дадоха цялата си обич и подкрепа да направим тази къща свой дом.Той уж се съгласи,докато в един момент,той не се скара с тях,само,защото те го попитаха дали наистина е убеден,че бебето,което е на път ще се гледа в града,където има всичко и,че той ще е до нас...Мина време,наще простиха и забравиха,направихме ремонта,бебка се роди и в един момент,той пак си се върна на село,не пожела да напусне работата,в която и днес работи и така до ден днешен той пътува от 30км,но 1-2 пьти седмично....И винаги намира оправдания защо не се прибира всяка вечер..все много изморен,пари за гориво и др,живее с майка си(на която й е все тая кога ще ни вижда мен и внучка си,изобщо не ни търси,а като ни види все едно много ни обича)и с брат си,който е по-голям от него,но няма дете и живее почти по същия начин-пътува отвреме навреме,за да се види с неговата,даже се грижи и за нейното дете от друг .Като цяло се разбираме,тук ли е в града с нас винаги е идеален,страшно много се грижи за детето ни,вижда се,че наистина всичко прави с удоволствие,кьм мен е внимателен,в иинтимен план също всичко е перфектно...НО това е,че и до ден днешен,неговите дрехи са там на село,в къщата на майка му,а и там си му е работата,която изобщо не иска да смени,но тук проявявам разбиране,щом чувства сигурност нека си работи там,но да се прибира всяка вечер като нормален мъж...Никога не каза ..нашият дом..това страшно много ме обижда,има нужда от ремонт ,а той не се включва,поне за другите основни финанси ми помага,понеже аз не работя,но виждам как полага грижи за онази селска къща,но не и за тази,в която отглеждам детето ни,а сега иска и второ,аз имам огромното желание да имаме още едно дете,но като го питам..Пак ли така ще го гледаме ти в къщата на майка ти на село,аз в наща в града и той казва,че не,че скоро всичко щяло да се оправи и всеки път едни и същи обещания...Да искам още деца,обожавам ги,но ме е и срам,и страх...Да не бъде пак..телефонен баща..и грижи и физически контакт не всеки ден.Много сьм объркана,моля за съвет,как да му отворя очите и да го откъсна от там,че дори и хора вече няма там,нищо няма...БЛАГОДАРЯ ВИ..!
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » Семейни проблеми
Page 1 of 212»
Search:

Boyanova © 2016