Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:17
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » помощ ... агресивен съпруг
помощ ... агресивен съпруг
lowriderzzzДата: Сряда, 18.05.2011, 21:01 | Сообщение # 1
Група: Removed





-постът e от името на моя позната smile

Здравейте, не знам към кого да се обърна и как да помогна на съпруга си.
С него се познаваме от 7 години, живееме заедно от почти толкова и имаме 2 прекрасни деца, нямаме финансови затруднения, нито проблеми от намесата на други хора в отношенията ни, нито в сексуално отношение, нищо, но мъжът ми има голям проблем със себе си. Много е раздразнителен, дразни го най-малкото нещо, дори неща, които не бих предположила, че могат да подразвят някого, във всяко действие намера някакъв скрит лош смисъл, когато се ядоса пие до безпаметно състояние, става много агресивен, после твърди, че нищо не помни, не се разбира с никого, нито с мен, нито с родителите си, които са едни чудесни хора и му помагат във всяко отношение, няма приятели, за него всички са луди и боклуци, иначе в моментите на проблясъци много ни обича и е много грижовен към нас, но те станаха все по-голяма рядкост. Напоследък става все по зле, когато се ядоса много и е пил, придобива невменяем вид. Заплаших го, че ще си тръгна с децата, но той каза, че едва ли не ще ме убие, случва се да му става лошо, когато го питам какво му е, казва, че все едно сърцето му спира, случва се да трепери, карам го да отидеме на лекар, но категорично отказва, карам го да спре да пие, но и това отказва. Направо не знам какво да правя, посъветвайте ме.

-мерси

 
BoyanovaДата: Събота, 28.05.2011, 17:03 | Сообщение # 2
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте.

Проблемът, в който се е озовала Вашата позната е доста сериозен и сложен. Първо ще предоставя повече информация за неговата същност, тъй като в България за съжаление по тези въпроси никой не дава достатъчно яснота, а после и ще дам някои насоки за справяне с това положение.

За разлика от други държави, в България на пиенето се гледа с леко око. Човек се почерпил, напил се и какво толкова. В крайна сметка, нали примерно Петров пие повече. Пък и в компания човек някак почти неусетно е с чаша пред себе си, пълна именно с алкохол .

Но от едната наздравица с контролирано малко количество алкохол, който повод е рядко нещо (и без да се завършва със замаяна глава), та до честото пийване на алкохол до степен напиваване, което да се случва по всякакви поводи, че и без да има такива, разликата е огромна. Именно за второто иде реч в дадения случай.

Въпросният господин пие до безпаметно състояние, очевидно го прави често и при това явно не може да се контролира да изпие само малко алкохол. Има ли чаша с алкохол пред него, то той пие и пие, докато не се напие. Защо е така? Алкохолизмът е признат за болест и се разглежда като такава в медицинската литература от 50 години на 20 век. Алкохолизмът е болестна реакция на органичното химично съединение с формула . И това е само началото на заболяването.

За алкохолизма има наслоени доста представи, една част от които не са правилни.

Например грешна е представата, че ако се пие бира или пък вино, то алкохолизъм не може да се развие. Тази грешна представа е причината повече от половината алкохолици да са такива, защото са били непредпазливо на бира или на вино в повече и по-често.

Друга грешна представа е, че алкохолизмът е нещо, дето хората, които го имат, стигат до това да са клошари, които спят в канафките. Всъщност една 5% от всички алкохолици отговарят на този профил. Алкохоликът може да е богат и добре изглеждащ мъж. Или пък богата и добре изглеждаща жена.

А това, че сред жените алкохолизмът е по-малко разпространен, отколкото сред мъжете, е следващият мит. Жените също не са пощадени или застраховани от алкохолизма- разликата е, че поради естеството на психиката си, жените повече се пазят да не бъдат виждани пияни, отколкото мъжете.

Несъмнено най-вредната от всички грешни представи е, че в семейство, където единият или и двамата родители са алкохолици, това не се отразява на техните деца. Всъщност отразява се. Като за начало децата наследяват генетично склонност към алкохолизъм. Изследванията сочат, че вероятността такива деца като пораснат на свой ред да посегнат към алкохола без да могат да се контролират колко да изпият, е в пъти повече, отколкото за останалите деца, чиито родители не са алкохолици. Много голяма част от порасналите деца на алкохолици, на свой ред стават и те алкохолици, ако не знаят, че има риск за тях и че трябва да подхождат внимателно към алкохола. А за другите вреди върху детската психика при родител алкохолик ще пиша по-късно.

Сега да се върна на основната тема. Болестта алкохолизъм. Вече споменах, че алкохолик не е този, който пие рядко и се контролира да изпие малко, без да завършва с това да се прибира на 4 крака у дома си. Алкохолик е този, който регулярно пие и голяма част от това регулярно пиене, накрая завършва с напиване в различна степен.

Моментът с контрола върху това колко да се изпие се губи. Примерно даденият мъж е обещал на жена си, че ще изпие този път само една мааалка чашка алкохол и ще се прибере. Сяда на масата с приятелите си. Поръчва си чашката алкохол с мисълта: "Ще изпия наистина само една. Обещал съм на жената. Ще си удържа на думата. Мога да се контролирам." И до края на вечерта се е напил, а едната чашка е станала на много повече от една чашка. Моментът "СТОП" е изчезнал някъде между почерпката и не се е осъществил. Към него върви неминуемо оправдание защо този момент "СТОП" не е влязъл в действие.

Същото важи и по отношение на честотата на пиене. Алкохоликът има ХИЛЯДИ ПРИЧИНИ да иде да пие. Цял репертоар. Изследванията на американските психолози сочат, че най-честите са: емоционални причини (примерно- натоварване в работата, от желание да избягат от проблеми), от разочарования, от гняв, от самосъжаление, от това, че се чувстват нещастни. Друга голяма група пият, защото това е единственият им начин да са наравно в компания от алкохолици (бъдещият алкохолик си казва: "колегата по маса е изпил 12 бири, ще е срамно да съм на по-малко", така болестта получава подкрепа от нездрава социалната среда, за да се развие). Доста хора пият и защото е единственият им начин да общуват с другите, без да се притесняват вътрешно как ще бъдат възприети от човека отсреща. Пиенето като социализиращ фактор в случая е същото като последици в психичен план като за онези, които пушат, за да могат да говорят с другите (ще ги видите как палят два-три пъти повече цигари, когато са в компания на приятели в кафето, а понякога увеличеният брой изпушени цигари е обилно полят с увеличена доза алкохол). Трябва да се уточни, че пиенето и пушенето заради социализацията, се извършва повечето пъти без осъзнаване на реалната причина.

Причините, поради които алкохоликът отива да се напие, обаче не са реални причини. Те са оправдания и са защитните механизми на болестта алкохолизъм. Точно такова е и отричането на алкохолика в началото, че той има проблем. Алкохоликът не си признава, че всъщност няма никакъв контрол над алкохола. Не го и забелязва в началото това, че не се контролира, а причината да не го забелязва, е в естеството на самата болест. Това алкохоликът да се осъзнае, че всъщност има проблем с болестта алкохолизъм, че всъщност няма контрол над това колко да изпие, е първата крачка към връщането на алкохолика назад към здравето.

Алкохоликът трябва САМ да си даде сметка, че е болен, че поради това по никакъв начин не може да си контролира пиенето. Че е именно неспособен да си контролира пиенето. Алкохоликът трябва да приеме, че всичките му оправдания за кое да е напиване, не са никакви оправдания. Че всъщност оправданията за изпития алкохол са продукт на БОЛЕСТ. Нормалният здрав човек не се нуждае от алкохол и може да мине без алкохол по абсолютно всякаква причина, каквато и да е тя (независимо дали иде реч за хубава или лоша ситуация, за хубаво или лошо моментно настроение и т.н.). Алкохоликът САМ трябва да осъзнае всичките си самозаблуди, че има причина да пие. Алкохоликът САМ трябва да осъзнае, че трябва да се лекува и че трябва напълно да спре да пие, за да има шанс да се върне към нормален живот.

Ще постна написаното до тук, а след това ще продължа с отговора, тъй като се очертава да пиша много.
 
BoyanovaДата: Събота, 28.05.2011, 19:41 | Сообщение # 3
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Алкохолизмът е болест, която се вплита в алкохолика, карайки го да вярва, че всъщност не е болен и проблем няма. Цялото мислене и аргументация на алкохолика му говорят, че той е здрав и всичко е наред. Но това, че един алкохолик успява да заблуди себе си, то съвсем не означава, че успява да заблуди онези, които не са в хватката на алкохолизма. Обикновено обаче внимание на това обръща само собствената му семейна половинка. Не защото другите не го забелязват. Те го забелязват. Но проявяват толерантност към алкохолиците и пиянските им изпълнения, решавайки, че това не е техен проблем.

Семейната половинка е и човекът, който съзирайки проблема с алкохола, за разлика от болния, се активизира да го спре да се саморазрушава. Но тъй като в България малко се говори за алкохолизма от гл.т. на последиците от това заболяване, обикновено семейната половинка е абсолютно неподготвена как да реагира на проблема с алкохола.

Всъщност алкохолизмът на единия от семейството води до негативни последици в психическо отношение за цялото семейство. Често пъти и двамата най-много се страхуват, че той е алкохолик, а най-лесно е да се скрият зад стената на отричането.

В едно здраво семейство има равномерно разпределение на отговорностите. Комуникацията е основана на искреност и на разбиране на другия. Липсва елементът на насилието. Изследванията сочат, че в семействата, където съпругът е алкохолик, това не е точно така- 99% от крепенето на семейството се дължи на съпругата, като тя се нагърбва да се грижи за много повече неща, а в резултат на понесените от нея щети в опит да се справи с алкохолизма на половинката си, тя бива наранена, засегната е нейната психика.

В тази връзка в психологията е въведен терминът коалкохолизъм. Това е обозначението на всички, които не са алкохолици, но са обвързали поведението си с алкохолик в съзависимост. Тази съзависимост носи отпечатъка на непрестанната борба с болния човек да спре да пие. Все пак алкохоликът обикновено е близък човек, а хората не са устроени да си зарязват близките току- така, ако съзрат проблем. Обикновено съпругата се бори мъжът и да престане да пие с всички мерки, които се сети. Според психолозите най-често това е някое от следните неща: правят забележки, ядосват се, изливат алкохола, ако намерят такъв в домовете си, понякога пият с него с идеята да му покажат как да не се напива, умоляват, заплашват с развод, изнасят се да спят в друга стая.

Тази битка, която жената на алкохолика води, тя в един момент завзема цялата нейна психика. За нея най-важно става съпругът и да не се напие. И се почва с едно взаимно дебнене. Съпругата почва да следи съпруга си да не се напие, а съпругът почва да се изнизва от опита на съпругата да го спре. Но накрая всичко свършва пак с това, че съпругът отново се напива. Напива се дори тогава, когато не го е искал и се е стремил да угоди на жена си. После той си мисли с недоумение: "Толкова се старах. Ама защо не можах да спра навреме?", след което все ще си измисли оправдание, а тя си мисли: "Помолих го да не се напива, а той за пореден път не ми уважи молбата! Да не би да не ме обича вече?" Накрая почват взаимните обвинения. Започват конфликтите.

В същото време надеждата, че следващият път ще бъде иначе, не умира. Особено, ако понякога се е удавало за кратко да има не чак голямо напиване.

Създава се ситуация на емоционална ангажираност и обвързаност с проблемите на алкохолика, без да се стига до някакво тяхно реално разрешаване. Като омагьосан кръг, в който се въртят семейните взаимоотношения с години, без да има ясно очертан изход.

Съпругата на алкохолик, попаднала в един такъв кръг, ще има нужда от преосмисляне на целия си живот и от неговата основна пренаредба, за да не бъде повтаряно всичко отново и отново, а да има развитие към по-качествен и ползотворен живот. В САЩ съпругите на алкохолици по закон са задължавани да посещават консултации със специалисти в тази връзка.

Най-честият въпрос е: "А не може ли да се изпие някакво хапче против алкохолизъм (нали е болест) и всичко да мине?"

Отговорът на този въпрос е отрицателен. Не, че няма хапчета. Хапчета има. Но болестта алкохолизъм е нелечима. Тя уврежда структурите на мозъка. Това не означава, че на алкохолика не може да се помогне. Може. Но не тайно и не против волята му. Алкохоликът трябва да го поиска сам. И в момента, в който започне лечението си, ще трябва да забрави за съществуването на какъвто и да е алкохол до края на живота си. При алкохолизма не важи правилото "Ще пия само малко". Така поне твърдят бившите алкохолици по линия на АА. Алкохоликът ще трябва да се примири, че няма контрол да пие само малко, затова не трябва да пие изобщо никога повече. Добрата новина е, че по света има милиони алкохолици, които веднъж взели това решение, след като са преминали през лечение, не са пили никога повече.
 
BoyanovaДата: Събота, 28.05.2011, 20:56 | Сообщение # 4
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Сега за агресията.

Има много неща, които алкохолизмът маскира и едно от тях е неумението да се управляват чувствата. Това неумение да се управляват чувствата се маскира от алкохола, като алкохолика се чувства по-инак. Изрично наблягам на "маскира". Алкохоликът в повечето случаи въобще и не разбира, че не се справя с това да си управлява емоциите без алкохол. Не го осъзнава. Не може да го осъзнае.

Всички алифатни алкохоли (метанол, етанол, пропанол, бутанол и др.) имат наркотичен ефект. Затова алкохоликът не може да се контролира колко да пие и не само. Повечето хора не знаят е, че алкохолът е токсичен. Повечето хора не знаят, че алкохолът унищожава нервната система и мозъка, а като се стигне до ниво на тежка атрофия на мозъчната кора в резултат на алкохолизъм, то състоянието на личността е пълно оглупяване, защото унищожените мозъчни клетки се превръщат във вещество, подобно на вода. Цирозата на черния дроб, панкреатитът и ракът на панкреаса са другите неприятни следствия от алкохолизма.

Всъщност алкохолът не решава проблема с въпросното неумение за управление на чувствата. Според някои изследователи той ги предизвиква. Този проблем с неумението за управление на чувствата си остава и се натрупва, тъй като чувствата са химия. Самата агресия е химия (част от нея е адреналин, който в прекомерни количества уврежда мускулите, а сърцето също е мускул). Агресията не изчезва. Натрупва се. И е трудно за невладеещ емоциите си безопасно да отведе натрупвалата се с времето агресия вън от тялото и психиката си. Безопасно означава при този процес на изливане на агресията човекът да не нарани някого и да не изпотроши имущество. А и самият алкохол също уврежда и сърцето.

Когато човек не е способен да си управлява чувствата (първопричините за което може да са най-различни- примерно неразбирателства с родители и приятели от миналото, които са предизвикали отдръпване, та до именно като причина вече самата алкохолна зависимост), тогава в един момент... Защото не е пил. Или защото е пил. Или просто така провокирано от нещо дребно. Причината няма значение. Но цялата тази химия си настоява на своето и се проявява в действие от невиждан и неочакван мащаб, от неконтролируемо естество. Човекът първо действа, а после евентуално мисли какво е успял да натвори. И обикновено после съжалява и се ядосва на себе си, когато осъзнае какво е правил.

В описания случай, това, което се проявява при този мъж, то означава натрупване на агресия. Но за различните хора е различно това, което може да се прояви като маскирано от алкохолизма.

Впрочем, ако този човек започне да отказва алкохола, неумението за управление на психиката ще е едно от нещата, които болезнено ще изскочат на преден план. Агресията му временно ще се увеличи, всички проблеми, резултат на неумението за управление на психични процеси ще се обострят и ще бъде така, докато не се научи да си управлява емоциите без алкохол. За това е необходима работата с психолог, който има опит с подобни случаи (опитът на психолога с подобни случаи е задължителен, т.е. не славата на името, а опитът с конкретни алкохолно-болни е това, което трябва да се гледа при избор на психолог). Освен това работата на психолога е не само с алкохолика. Всъщност и не само с алкохолика и с неговата съпруга.

В началото на отговора си споменах за децата. След малко ще засегна по-подробно и този аспект на проблемите, които възникват в едно семейство, където алкохолизмът се е намесил.
 
BoyanovaДата: Неделя, 29.05.2011, 08:29 | Сообщение # 5
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Много хора се бъркат, че за децата единственото важно е просто да имат семейство. Но за децата е важно не само да имат семейство, но и да растат в здрава семейна среда. Ако семейната среда не е такава, именно децата са първите, които го усещат.

У децата, които израстват в семейства, засегнати от алкохолизъм, се развиват най-различни видове смущения в психиката, изразени в приемането на различни роли, водещи до негативни последствия по-натам в живота им като възрастни.

Ето някои от най-често срещаните роли:

Герой

Това е дете, което е свръхотговорно за възрастта си. То се държи така, както се държи възрастен човек. Опитва се да компенсира с такова поведение липсата на сигурност в семейството, като се грижи да успокоява единия родител, а от кръчмата често забира другия. То прави покупките. То замества майка си и баща си, като се гружи за по-малко братче или сестриче. Израства като перфекционист, по-късно развива работохолизъм и поема свръхзадължения. Обикновено бяга от алкохола като от огън. Не се научава да се забавлява. Не умее да си почива. Възрастен човек, който е имал такова поведение като дете, той никога от нищо не е доволен. Нищо не може да го удовлетвори, тъй като перфекционизма винаги го кара да си мисли, че нещо не е докрай перфектно. Има мания да контролира всичко. Като родител развива неспособност да показва топли чувства. Възпитава собствените си деца прекалено строго и неотстъпчиво.

Невидимото дете

Такова дете рядко се забърква в неприятности. То е изплашено и тъжно, затова прекарва голяма част от времето си само и се обгръща в собствените си фантазии и мечти, за да се предпази от това, което вижда в дома си. А пред родителите си се прави, че не забелязва караниците им. В стремежа си да избяга от нещо, което осъзнава, че не зависи от него, такова дете се опитва да се пресели в света на фантазиите си. Така не се научава да комуникира открито с околните. То не се доверява. Някои от този тип деца не искат да чувства нищо, в резултат на опита си да се защитят от неприятното и постигат да не чувстват нищо- израстват жестоки и равнодушни към ставащото около тях. Други от този тип деца в страха си от алкохолика в семейството много бързо се научават да показват единствено онези чувства, които се харесват на алкохолика. Останалите чувства като страхове от това, че баща им се връща пиян, проблемите им, чувство на вина, на яд, на самота, на отчаяние, ги прикриват. Вече пораснали, те не успяват да се приобщят към никого. С времето могат да развият сериозни смущения, изискващи психиатрична помощ.

Палавото дете

Това е детето, което успява да се забърка активно във всяко детско сбиване и успява да натвори доста пакости. Такова поведение е опит да привлече вниманието на родителите си върху себе си. То усеща, че на алкохолика в семейството все му се разминава за поведението, което детето възприема като лошо (мама се кара на татко, че се е напил, при което в очите на детето татко не си взема поука, защото на следващата вечер пак се е напил).

Детето отреагира остро на семейната среда, в която расте, именно по този начин на палавост. Посланието на такова дете е: "Още колко ще ми позволявате да правя всякакви лоши неща? Спрете ме, изслушайте ме и ми покажете, че наистина ме обичате." Ако обаче не дойде подходящата помощ, която да накара такива деца да се чувстват обичани и да им даде нормални морални устои, то те в последствие стават престъпници. Много от тях стават на свой ред алкохолици.

Обезоръжаващото дете

Обикновено е най-малкото, но не е задължително. То се намесва в конфликтите, опитвайки се да ги прекрати. Има вид на безгрижно, но всъщност трупа у себе си хронични безпокойство и страх, че родителите му не го вземат насериозно (опитва наивно и по детски да спре ставащото, опитва, но резултат няма и детето се чувства така, че никой не му обръща подобаващо внимание на опитите, в които влага всичко от себе си и това се запечатва като тежък удър върху детската психика). Този страх в последствие пренася и към всички други хора. Все си мисли, че нещо не прави както трябва и никой няма да го вземе насериозно. Така се започва с развиването на чувството за малоценност. Това чувство за малоценност на свой ред провокира желанието за доказване. А желанието за доказване пък раздува амбициите до небивали размери. Каквито и успехи да се постигнат от такъв човек като възрастен, те все не успяват да успокоят чувството, че отсреща все ще се намери някой, който да погледне на това като на несериозно постижение. Болестният стремеж е всички да забележът, че вече порасналото дете струва нещо. Поради хроничното чувство на недооцененост те периодично се развеждат или въобще не успяват да се задържат задълго при един партньор. Не успяват да създадат стабилно семейство. Все им се струва, че половинката не ги цени достатъчно. Пак заради чувството на недооцененост, са склонни да развиват и болезнена ревност.

Имайки предвид, че не съм изчерпала всички възможни негативни ситуации, в които може да се озове едно дете, живеещо в семейство с алкохолизъм, а дори и детето да е станало вече възрастен човек, необходимо е среща с психолог, който да определи какви са пораженията и да се работи върху тяхното отстраняване.
 
BoyanovaДата: Неделя, 29.05.2011, 09:05 | Сообщение # 6
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Всъщност за алкохолизма може да се пише още много, но нека да спра да тук с описанието на тази болест и да дам някакви насоки къде би могло да се потърси лечение. Може да се пробва с насока от личния лекар. Ако това е по някаква причина притеснително... Има и начини за анонимно насочване към специалисти.

Не зная къде е вашата позната, затова ще дам един номера на национална телефонна линия за консултации и насочване по въпросите на зависимостта към наркотични вещества и алкохол.

0800 133 22 - това е безплатно и анонимно

Работно време на телефонната линия:
от понеделник до петък
от 14.00 до 20.00 часа

Препоръката ми е да разгледа и този сайт: http://www.ncn-bg.org/
 
lowriderzzzДата: Tuesday, 31.05.2011, 18:14 | Сообщение # 7
Група: Removed





благодаря за изчерпателния пост smile
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Семейството- безплатна консултация » помощ ... агресивен съпруг
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016