Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Петък
09.12.2016, 23:16
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Липса на любов
Липса на любов
jjjДата: Сряда, 07.10.2015, 13:16 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте,

имам проблем със самотата. Омъжена съм от 12 години, с две деца. Но въпреки това винаги съм се чувствала самотна и неразбрана. Навремето се омъжих, без да имам кой знае какви чувства към съпруга ми, а бях отчаяна, че ще остана сама цял живот. Не бях харесвана и нямах гаджета въпреки добрия си външен вид. Просто общуването ми беше трудно и никой не ме забелязваше, а ако някой ми обърнеше внимание, много бързо губеше интерес. И така се омъжих от отчаяние, за първия, който ми обърна малко повече внимание, като в началото си внушавах, че имам някакви чувства. А исках и да съм като познатите ми, които се женеха и имаха деца доста млади.
В семейството нямаме кой знае какви проблеми, той е добър и търпелив. Спокойно е, макар да има караници от време на време от битов характер. Проблемът е в мен. Имам нужда от чувства и от страст, а никога не ги е имало. Също и от емоционална близост, която също я няма. От това да се чувствам защитена и обичана. От това да ми правят комплименти понякога, а не само да искат от мен да съм добрата домакиня, майка, съпруга и професионалист на работа. От няколко години започнах да сънувам едни и същи повтарящи се сънища, които ме измъчват. Или сънувам, че бягам от съпруга си и искам да се скрия, а той ме преследва, или сънувам някой колега, който ми е обърнал някакво елементарно внимание, че се прегръщаме или държим за ръка и в съня ми ми е много приятно. Щом се събудя, чувствам разочарование, че е било само сън. Това се повтаря безброй пъти вече.
Сексът с мъжа ми също не ме удовлетворява. От самото начало, та до сега. Ще кажете да говоря с него, говорила съм, но той обикновено мълчи, когато говорим на сериозни теми и гледа да ги избягва. А и много често нямам желание да бъда интимна с него.
Трябва да разясня също, че съм необщителен, интровертен човек с ниско самочувствие. Затова и не съм харесвана, а от друга страна имам много силна нужда да бъда обичана и този конфликт ми пречи откакто се помня на нормалното съществуване. Влюбвам се много силно и винаги едностранно, но винаги в други мъже и никога в този, в когото трябва - съпруга ми.
Не знам и какъв е точно въпросът ми. Може би как да намеря комфорт в тази област на живота си. Мислила съм за развод, защото винаги съм смятала, че това не е човекът за мен. Нямаме общи интереси, нито емоционална близост, и в секса съм неудовлетворена. А в някои отношения сме прекалено еднакви, което пречи - примерно аз съм нерешителна, той също. Аз съм необщителна, той също. Тези неща ме дразнят, защото затрудняват живота още повече. Но много ме е страх при евентуална раздяла да не остана съвсем сама до края на живота си. Не мисля, че това е решение, поне не за момента. Пък и имаме деца. На него му е все едно дали ще сме заедно или не, поне такъв вид дава. Той има начин да бяга от проблемите и да се затваря в някакъв негов си свят, докато аз страдам сама. Започнах да изпадам в депресия, да се дразня от всичко, нямам желание да върша нещата из къщи и това поражда нови проблеми. В момента пия антидепресанти по предписание, но и това не ми помага особено. Освен всичко изпитвам завист към двойките, които демонстрират любов и щастие... и това е едва ли не от самото начало... защото дори не мога да си представя да се случи на мен.


Съобщението е редактирано от jjj - Сряда, 07.10.2015, 13:26
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 08.10.2015, 19:00 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, jjj!

Сама казвате, че винаги сте смятала, че мъжът Ви не е човекът за Вас. И наистина - когато съвсем съзнателно сте наясно, че не това е партньорът, който искате да имате до себе си, няма как да очаквате да си паснете с него в характерите, да имате един и същи светоглед, да се разбирате, да се обичате. Аз не видях едно нещо, в което двамата да сте еднакви и това нещо да Ви носи удовлетворение във взаимоотношенията. В момента търсите оправдание (несъзнателно, разбира се) как да си спестите една евентуална болка от една евентуална раздяла. Не мислите, че разводът е решение, но истината е, че много добре си давате сметка как той е най-доброто решение за края на това мъчително съжителство с човек, с когото отдавна сте отдалечени. Имате деца, да. Но бъдете сигурна, че от един момент нататък и те ще бъдат потърпевши в семейството - ще са нещастни, защото не виждат любовта между родителите си. Страхувате се, че ще останете сама до края на живота си. А в момента не се ли чувствате сама? Живеем във времена, в които необвързаните жени (било то и разведени) не се гледат с "криво око", както е било преди. И за да спрете да завиждате на щастливо обвързаните двойки, ще се наложи да рискувате и да излезете от черупката, в която сте, защото в противен случай никога няма да откриете човека, с когото ще сте истински щастлива. Не бих искала да Ви давам отговори, Вие сама трябва да ги намерите за себе си.

Желая Ви успех!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Липса на любов
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016