Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
10.12.2016, 16:36
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Какво да правя
Какво да правя
ivanova0608Дата: Понеделник, 31.08.2015, 12:19 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Миналата година декември месец,приятелят ми си призна че се е целувал с една негова колежка и че са се харесва ли.Разбира се призна това след като се разрових в телефона му и му поисках обяснение за някой странни съобщения.Бях в шок от чутото,ние сме заедно от 8 години,аз съм  на 25,а той на 26 и никога не съм предполагала че този човек може да направи такова нещо.Даже винаги съм си мислила,че аз ще стъпя накриво,както се казва.Приятелят ми много плака,чувставаше се ужасно,че ме е наранил по такъв начин,каза че не е трябвало да става това така,точните му думи бяха-всичко беше все едно магия.Разказа ми всичко в най-малки подробности,нищо не спести.Казах му че даже ми е казал неща,който не е трябвало да ми казва.Все пак аз не съм му най-добър приятел,а любим човек.И в любовта има неща които трябва да се спестят,за да не нараниш повече и без това наранения човек.Приятелят ми прекрати взаймооотношенията си с въпросното момиче.И въпреки всичко,останах ме заедно,не ми беше лесно,цял месец лягах и ставах със сълзи на очите,много ме болеше от неговото предателство.Но и като си представях как са се целували и после той се е прибирал при мен,ми ставаше още по-гадно и го питах,не ти ли беше гадно да целуваш нея и после да идваш и да целуваш мен,каза че му е било гадно,за всичко което става,но не е можел да се спре.И така месеците си вървяха,и двамата много плаках ме,беше ни трудно,даже на няколко пъти аз исках да се разделя ме,защото ми беше много гадно.Но толкова много го обичам и да държа на него,че не мога дори ден без да го чуя.Той не искаше да се разделя ме,вътрешно и аз не исках,но бях много обидена,все пак за осем години сме преживели толкова неща,че това ли ще ни събори и останах ме заедно и все още сме.Но до ден днешен ми е гадно и се си представям как се целуват.Знам че всеки прави грешки,той казва че много съжелява и му е гадно че ме наранил по такъв начин,постоянно си казваме че се обича ме.Искам да преодолея тези си мисли или по скоро представяния,на това какво са правили,но не мога и много ме е яд на мен,даже понякога му натяквам какво е направил,а знам че не трябва да правя така.Просто искам да престана да мисля за случилото се,но не се получава,имам чувството че ще се побъркам.Ако можете да ми помогнете със съвет ще съм ви много благодарна.
 
mariya_koevaДата: Tuesday, 01.09.2015, 21:41 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, ivanova0608!

Права сте, че всеки прави грешки. Няма идеални хора и идеални връзки. На пръв поглед някои връзки са много романтични и стабилни, но все има по някоя драма, която да ги "разклати". Важно е как партньорите решават проблемите. Разбирам, че Ви боли от постъпката на Вашия приятел, но му простете и продължете напред. Заедно. Той може би наистина се разкайва за случилото се и искрено съжалява за това. 8 години не са малко време и мисля, че сте способна да преодолеете настоящата ситуация не като непрекъснато му повтаряте как се е целувал с въпросната колежка, а като приемете фактите и продължите напред (повтарям). Недейте да мислите дали ще се случи нещо подобно отново, защото по този начин привличате единствено негативна енергия и предизвиквате негативни събития.

Успех!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
анонимкаДата: Понеделник, 05.10.2015, 15:22 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте,
Аз съм момиче на 20години от София.Имам връзка с приятеля ми (Л.) от 3 години и половина.Той е доста труден характер...в началото (първите 2 3 месеца) всичко беше наред,може би бях доста малка и много бързо се влюбих,най-вече в държанието му..След тези 3месеца той стана друг човек..в лошия смисъл на думата.Не ми дигаше телефона,не искаше да ме вижда..държеше се грубо и незаинтересовано.Това продължи може би година.Когато поисках да се разделиме той все ми даваше надежда,че всичко ще се оправи и аз чаках наивно ..Развих паническо разтройство.С течение на времето връзката ни уж се оправяше докато неразбрах,че ми е изневерил..и това преглътнах след хиляди обеждения от негова страна..Както и да е всичко се оправи докато преди няколко месеца той ми обяви,че заминава за Германия за 6месеца.Даже не ме и попита..Каза "Решил съм го,точка!"..Беше ми доста трудно да преглътна това,че почти ми заяви,че парите са му по-важни от мен..И на и 2ри Август той замина.Доста плаках,но след няколко дни си казах,че не си заслужава... Средата на Август започнах да излизам с друго момче(К.),мой съученик..Чувствах се щастлива,както каза брат ми "Одавна не съм те виждал да се усмихваш,да нямаш ново гадже..?!" Хем се зарадвах,хем се почувствах тъпо.. е моята приказка беше до там..Л. се върна от Германия ,мислех,че съм го забравила..но не бях сигурна.Разбрах че баба ми има тумор,което още повече ме срина..имах нужда от някой до себе си...като че ли се върна някой друг,а не той.Много променен,мил,тъжен,разкайва  се за грешките си,които е допуснал през тези 3години. Не знаех какво да правя в този момент баба ми беше най-важна и не мислех за тях и каква каша правя...Л. разбра за другото момче и въпреки това продължава да ме моли за последен шанс,а другото момче изглежда влюбено,добро... не знам как да постъпя...да дам шанс на това,за което съм се борила 3години или да почна да изграждам нещо ново? След като баба почина аз пак почнах да пия лекарства и имам нужда от човек до мен.. с Л. чувствам сигурност,но не знам дали все още го обичам или просто навик,който трябва да отвикна...Опитвала съм да се разделя и с 2мата,но упорито ми се отказва и от 2те страни и ми е много трудно...мразя да лъжа,а напоследък толкова лъжи изрекох,че направо се съсипвам от създалата се ситуация.Надявам се да ми дадете съвет...
 
mariya_koevaДата: Понеделник, 05.10.2015, 20:29 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, анонимка!

Според мен няма смисъл да се връщате към миналото и да се опитвате да градите нещо с човек, с когото навремето не се е получило. Съветвам Ви да прочетете това, което сте написала, и да видите каква е била реално връзката Ви с Л. - държал се е грубо с Вас, не е искал да Ви вижда, изневерил Ви е после, а накрая даже е взел решение да замине в чужбина, без да се допита до Вашето мнение. Сега, когато отново е в България, може би няма "момиче на разположение" и на този етап сте единствената, от която може да получи нещо повече, и играе театър пред Вас. Смятам, че е хубаво да дадете шанс на връзката си с К. Очевидно момчето е свестно.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Какво да правя
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016