Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:34
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » мамино синче???
мамино синче???
лоритоДата: Понеделник, 29.12.2014, 21:00 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте!

Реших да задам своя въпрос към вас, тъй като се чувствам леко объркана относно връзката си. С приятеля ми се запознахме преди повече от 2 години. Тогава той беше на 27 години. Живееше при родителите си. Тъй като е от голям град, беше изкарал висшето си образование там и също работеше там. До тогава е имал поне 5 работни места, на които не се беше задържал, по различни причини. Поради това, той ми каза, че няма как да се издържа сам в момента и че всичките му приятели живеят при родителите си и никой не се е изнесъл на квартира, при положение че има дом в града. Приех това и му повярвах, че след като действително има несигурност на работното място, не е разумно да излиза на квартира. През всичките тези години, той се е оплаквал от родителите си и от тяхното отношение към него, както и от работодателите си, от предишните си приятелки, от положението в България и други. Аз го разбирах и се опитвах да го подкрепям през цялото време. За 2-те години заедно, той смени още няколко работни места, отново поради проблеми. През всичкото това време, той се караше със семейството си по всякакви въпроси. От самото начало, те не ме харесаха, защото според тях не съм ги уважавала достатъчно. Аз направих всичко, което можех, за да им покажа, че не е така, но ми беше изключително трудно, тъй като се притеснявах от тях. През това време забелязвах някои странни неща: Майка му няма постоянна работа. Тя има образование и си е намирала работа, но винаги е напускала, тъй като все нещо не ѝ е харесвало. Майка му ръководи семейството и контролира баща му и него, като постоянно измисля различни неща, в които да се включват и колкото и абсурдни да звучат, дори и той взима участие, макар че естествено ми се оплаква за това. Веднъж като им бях на гости, докато си обувахме обувките, тя мина покрай нас и го пошляпна по дупето. Друг път, когато излизахме от къщата им, видя един плевел и го накара да мине и да го отскубне пред мен. Често му е звъняла, когато сме заедно да се прибере, за да свърши някаква домакинска работа. Един път, когато му бях дала да се грижи за едно мое цвете, тя го беше изхвърлила на двора им, защото "можело да е омагьосано" и той не го беше поливал. Когато си го поисках, беше само сухи клонки. Той не се беше погрижил за него. Тази година ми предложи брак. Той не беше говорил с родителите си за това и те се разсърдиха изключително много. Когато говорихме относно сватбата, аз казах, че за мен няма значение мнението на моите родители за това, стига да сме щастливи заедно и че той ще е новото ми семейство. Той отговори:"Да, но не искам родителите ми да не ми проговорят повече, само заради това да сме заедно". Започнахме много да се караме и сега родителите му са твърдо против връзката ни. Той по-скоро не заема страна. През цялото време се оплаква от тях и тяхното отношение към него, но на мен ми се струва, че никога няма да бъде способен да се грижи сам за себе си. Той е вече почти на 30 години. Нищо не се е променило за това време - още живее с тях, няма сигурна работа, те го карат с колата им навсякъде. Той ми казва, че много иска да се махне от там и няма проблеми да живее сам. Че иска да се оженим и да живеем заедно на квартира. Но в същото време си мисля, че никога не би могъл да бъде самостоятелен. За мен това е много важно, както и това, че родителите му не ни подкрепят, както между другото и всяко негово решение. До сега той не е живял сам и не се е издържал сам. Има ли смисъл да продължавам връзката си с такъв човек? Става ли той за съпруг? Мога ли да разчитам на него?
 
mariya_koevaДата: Сряда, 31.12.2014, 12:50 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, лорито!

Много е смело и неправилно до някаква степен от моя страна да давам категорични отговори за това дали някой мъж става за съпруг или не. Всяка жена познава мъжа до себе си и знае както положителните му черти, така и недостатъците му. От това, което пишете, бих могла да кажа, че приятелят Ви е зависим от родителите си и се съобразява с тяхното мнение. Не иска да бъдат разочаровани и даже е готов да не бъде с Вас, само за да има мир в семейството ("...не искам родителите ми да не ми проговорят повече, само заради това да сме заедно"). Сменя доста често работата си. Не мога да гадая какви са причините за това, но е хубаво той да се вземе в ръце. Спокоен е, даже и да напусне работата си, защото все пак не се издържа сам, живее при родителите си и знае, че дори и да "закъса" финансово, майка му и баща му ще са насреща. Ако живееше сам и плащаше наем например, се съмнявам, че щеше да си позволи да сменя толкова работни места. Плюс това - за да може човек да създаде семейство, е необходимо да има и финансовата възможност, за да го направи. Той иска да живеете заедно, но дали може да се справите двамата на този етап? Другият момент е, че има голяма разлика да се виждаш с някой за два часа на кафе (образно казано) и да делиш един покрив с него. Според мен предложението за брак от страна на приятеля Ви е прибързано от гледна точка на това, че нямате все още собствен дом, положението в работата му е нестабилно (за Вашето не зная) и не сте усетили какво е да живеете заедно макар и за ден. За съжаление има двойки, които се разпадат, защото просто не могат да живеят заедно - имат различни навици, битовизмите също си казват думата. Да не забравяме, че още отсега си имате проблеми с родителите му и имам усещането, че са хора, които биха се месили доста в семейния Ви живот. Вие самата също сте несигурна и като че ли не изгаряте от желание да имате до себе си мъж, който не може да Ви осигури нещо стабилно.

Пишете ми какво мислите за нещата, които Ви казах.

Желая Ви с настъпването на новата година да вземете най-доброто решение!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
лоритоДата: Сряда, 31.12.2014, 13:50 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте и благодаря за отговора...
През последните няколко дни имах възможността да мисля много над всичко случващо се и над нашите взаимоотношения. Освен контролиращите родители, друго нещо, което ме е притеснявало е ниското му самочувствие, което той сам си е признавал, че има. Това го кара да проявява голяма ревност, като дори ми се сърди , когато приемам непознати момчета в социалните мрежи. Притеснявам се дали и това няма да избие по някое време в по-лошо отношение. Карали сме се много пъти, много пъти съм му казвала да не ме търси повече, но след като ми е звънял и плакал, аз съм се връщала при него. Наистина съм си мислела, че може да се промени, насърчавала съм го, опитвала съм да му вдигам самочувствието, но мисля, че това е непосилна за мен задача. Още от малък, родителите му са му казвали, че за нищо не става и мисля, че сега се опитва постоянно да им се доказва. Той твърди, че много ме обича, не може без мен и съм "жената на неговия живот". Затова ми беше и изключително трудно да се разделя с него, тъй като аз не мога да гледам чуждо страдание, особено ако аз съм причината за него. Но в караниците, които сме имали, той не е проявявал толерантност към мен нито като към жена, нито като към по-малка от него. Виждала съм "онзи поглед" пълен с омраза. Държал се е много грубо, дори и да съм си го заслужила, не вярвам това да е много мъжка постъпка. Когато след това ми се е извинявал, аз съм го питала как е могъл да ми говори така, а той ми е казвал винаги, че аз съм го провокирала, че е бил изнервен и т.н. Казвал ми е, че ако заживеем заедно, няма да е такъв и ще му е достатъчно това да ме вижда и да е сигурен че съм с него, (понеже досега е изпитвал несигурност поради моето държание и затова се е бил държал така). В неговото поведение виждам слабост, зависимост, ниско самочувствие и агресия. За сега в малка степен - страх ме е да не прераснат по-натам. Опитвам се да говоря с него, но той ме обвинява, че аз съм виновна за всичко и никога не можем да се разберем по някои въпроси. Да, може да съм се държала не както трябва, но никога не е било без да е провокирано от негова страна. Преди няколко дни, той каза че се е карал с родителите си заради мен, че те не ме одобряват и че са му наговорили ужасни неща и за него самия. Как бил изгубил всичките си приятели и семейството си заради мен. Аз бях вече наистина на ръба и му казах, че щом е така, да отиде и да каже на всичките, че се е разделил с мен и е послушал съвета им и повече да не ме търси, за да може да бъде щастлив и да няма проблеми със семейството си. Той не каза нищо, само се разплака. Не знам как такъв човек би могъл да създаде семейство и да се грижи за него. От тогава не съм го чувала. Не мисля, ако изобщо ми звънне пак, както толкова много пъти, да му давам втори шансове. Смятам да започна Новата година по нов начин, без повече подобни драми в живота си. Сега единствено се притеснявам дали той е добре, как се чувства и дали нещата не можеха да се развият по различен начин, ако например аз бях малко по-добра към него?...Но наистина доста пъти сме минавали през това...Неговите приятели са на негова страна, моите ме подкрепят...Не ме разбирайте неправилно за финансовата част, аз никога не съм искала или имала много, просто ме е страх от това как той би се справил с живота си ако излезе на квартира и трябва да поема отговорности, при все че досега съм виждала у него само непостоянство и оплаквания. Аз наистина много го обичам и исках да бъда с него цял живот, просто тези неща винаги са ми тежали. Но сме имали и много хубави моменти заедно. Мислите ли, че постъпих правилно?

Благодаря отново за търпението и разбирането.

Пожелавам ви само хубави неща през новата година, много успехи в професионален план и в личностно отношение!


Съобщението е редактирано от лорито - Сряда, 31.12.2014, 14:02
 
mariya_koevaДата: Сряда, 31.12.2014, 16:54 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Да, правилно сте постъпила. Бих могла да кажа, че осъзнавате много добре що за човек е той - с ниско самочувствие; свикнал винаги да минава между капките; без да се е научил на самостоятелност; зависим от родителите си. А е на 30 години! Не го обвинявам. Може би наистина една от причините за неговото ниско самочувствие и постоянна несигурност е отношението на родителите му, когато е бил малък, но по принцип вече би трябвало да е преодолял всичко това и да се е оформил като пълноценна и независима личност. Не влизайте в ролята нито на негова майка, нито на психолог. Не сте длъжна нито при всяко негово разплакване да се връщате при него, нито да му повдигате самочувствието и да му доказвате, че в живота Ви няма други мъже. Приятелят Ви трябва най-напред да обърне поглед върху своята личност, да започне да обича и уважава себе си, да вземе живота си в ръце и тогава да създава връзки. В момента само би могъл да натовари жената до себе си (в случая Вас), отколкото да й предложи нещо хубаво. Щом е склонен и към агресия, трябва да се замислите сериозно и върху това. Ако заживеете заедно и той продължава да има тази тенденция, бъдете сигурна, че ще става по-лошо. И още нещо - какво значи "...ако заживеем заедно, няма да е такъв и ще му е достатъчно това да ме вижда и да е сигурен че съм с него"? Той отчаяно се нуждае явно от любов, но не означава, че в името на това да е щастлив и подсигурен в любовта трябва да потъпквате себе си. Не се самообвинявайте, направила сте достатъчно за него и даже бих казала, че много време сте търпяла цялата тази ситуация. Все още сте млада, животът е пред Вас и има мъже, с които ще бъдете сигурна и истински щастлива и ще Ви карат да се чувствате в пълния смисъл на думата "ЖЕНА"!

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » мамино синче???
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016