Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 00:17
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Това е моята любовна история (или скорошната нейна липса) (Това е моята любовна история (или скорошната нейна липса))
Това е моята любовна история (или скорошната нейна липса)
D89Дата: Неделя, 27.07.2014, 07:23 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Здравейте!
Това е моята любовна история (или
нейната скорошна липса)
С приятеля ми сме заедно от 2
години и 4 месеца, а даже от година и осем месеца живеем заедно. Отделно от
това се познаваме + още 6 месеца. Аз съм на 25 години, а той на 30.
Обичаме се! Прикарваме, даже,
прекалено време заедно. Имаме и общи хобита: караме на колело, снимаме, спорим
здравословно, ходим на кино, слушаме почти еднаква музика (но почти), гъделичка
ме, смеем се (буквално). Винаги се държим за ръце (дори и когато се караме,
освен ако не сме си вкъщи).
За съжаление доста често се
караме напоследък и то все за глупости. За някои въпроси сме постигнали
съгласие да не се обсъждат, защото, първо, няма да си променим мнението по тях
и, второ, защото не ни засягат пряко. За други не е така. Случва се да си
повишаваме тон и да се обиждаме, да си лягаме сърдити (което хич не е приятно и
държи влага и на другия ден). Карам се понякога и с нашите за глупости (пред
него). И двамата избухваме от напрежение.
Той дойде от друг, по-малък, град
(там аз учех висше и се запознахме). Премести се в този, от който съм аз. Не че
нямаше там работа, но любовта е по-силна от нея. Тук си намери бързо работа с
яко бачкане, ала за добри пари. НО... А аз работя това, което обичам и ми
харесва, но при минимална заплата. И за да се справяме финансово с нещата
живеем в апартамента на родителите ми. Финансите не позволяват големи своеволия
в това начинание. И за него, и за мен е неловко и искаме да сме другаде, но
няма как за сега или до кога. В началото на тези две години му беше трудно да
завързва контакти и приятелства. Постепенно това се поотчупи. Говорили сме за
това и двамата сме на мнение, че е хубаво, полезно и здравословно за нас като
двойка и отделни личности да имаме наши си приятели (общи и не само). Когато
заживяхме заедно, аз някакси нямах желание да излизам с останалите тук приятели
и не го правех често. Някак си той ми стига... Той, от своя страна, доколкото
може по-често, се чува и вижда с приятелите си от другия град. За което се
радвам наистина, че си запазиха и до днес отношенията. Сред приятелите му там
има 90% момичета, от които аз и грам не ревнувам! Едно, че ги познавам, едно,
че повечето си имат приятели и свои проблеми, едно, че му имам вяра относно
тях. Той също познава моите приятели (от там и тук) и те са и момчета, и
момичета. Малко на брой, но качествени; може рядко да се виждам аз тях и той с
неговите приятели, но ги има.
Напоследък той все по-често ми
намеква, че има нужда от приятели, които да НЕ МЕ познават. Аз пък смятам, че
това е обидно и съм го казвала. Не може приятелите и половинките да не се
познават! Може да не се харесват, но не и да не се познават!. Е, освен, ако не
говорим за другото нещо... Колегите и приятелите, които завъди до този момент,
много или малко са ме виждали и общували с мен. Някои от тях не са ми приятни,
поради една или друга причина, но не виждам нищо наистина основателно лошо и
причина да го дърпам от тях.
Тук идва това НО…, заради което
пиша тук. Преди няколко дни направи нещо, което ме шокира, уплаши и притесни. С
въпросните колеги излезе една сряда вечер в 20:15 ч. и  и се прибра в 00:15 ч. БЕЗ да се обади, дори,
че ще закъснее. Аз, от притеснение, защото до сега не бе правил такова нещо (да
не се обажда имам предвид), се скъсах да му звъня от 22:30 ч. до 00:00 ч. Телефонът
даваше постоянно свободно, а накрая като се чухме каза, че не си чул телефонът,
защото било много шумно. Е, да кажем, че повярвах на това... Стана ми кофти
естествено и му го казах. Тази ситуация доведе до другата. Запознал се
приятелят ми с някаква умница-хубавица-парица, но не във въпросната вечер. Тя е
млада, напориста зъболекарка, а той – клиент, търсещ си приятел, с когото да
говори и да се разтушва от мен. Само веднъж за момент я мярнах в полезрението
си, повече не съм имала този „шанс на пълно щастие”. Та той веднъж ми казва, че
тя го поканила на рождения си ден (а £
е клиенти от месец някъде), после ми каза, че той я поканил, всъщност, да
излязат, заради това, че е такъв професионалист и колко внимателно работи
(цитирам негови думи също: точна, и добра, и умна, и красива, и си приказваме
готино, и се държи като дама). Казах му, че нямам нищо против да се види с нея,
стига да не ми прибира след 22:30 ч. – 23:00 ч. Спорихме по този въпрос, че
нали си имаме вяра и дрън-дрън, че аз зная с кой и къде е, че няма нищо лошо и
СТРАННО в това, че не може по друго време, че не го разбирам, че се държа като
лапе. Ей такива неща. И в края на краищата познайте какво стана: В петък (в
същата седмица от въпросната сряда, когато пропусна да ми се обади, че ще закъснее)
той излезе с „изисканата дама” в 20:30 ч. и не ми се обади четири часа (т.е. до
00:30 ч.), не се сети за мен, не ме потърси (ОТНОВО!). Въпреки че му казах
мнението си по този въпрос. Въпреки че знаеше как ще се почувствам аз. Помолих
го да ме запознае с нея въпросната вечер. Да излезем заедно, за да я видя и да
не се притеснявам. Дори и само тогава. Отговорът беше: не искам, не и на първа
СРЕЩА, не било редно, разбирате ли, НЕ искам да я виждаш и познаваш, поне за
сега. Казах му, умолявах го, да се види с нея по-светлите часове на деня,
защото така е нормално (поне за мен), а не посред нощите.  А той заяви, че и занапред може да го прави.
Уважава ли ме този човек, аз него по-малко вече. Не съм очаквала такова нещо от
него. Преди е бил наранен по подобен начин, а сега прави с мен така. Колкото и
гадна, и избухлива, и мърмореща да съм, не заслужавам такова отношение. Нямам
нищо против да се вижда с други жени само като приятел (дори и тази). Вярвам му,
но не е морално, етично и естествено да си посред нощ с друга жена, да не се
сещаш да се обадиш на приятелката си (аз не му се обадих, за да не вдигам
скандали) и да я питаш какво прави, как му липсва и тн. НЕ СЕ СЕТИ за четирите
часа!!! А аз скитосвах сама до полунощ града. Сам-сама (той не знаеше, че съм
сама, мислише, че съм на кино). А между другото въпросната жена е необвързана,
на 29. А в жените приятелят ми харесва най-много сините очи (а тя ги има,
казвал е), ниска е, привлекателна, дама (пак негови думи, защото аз НЕ Я
Познавам). Любопитен факт е, че той не обича да прави секс до светлото. Тогава
рядко го правим. Явно го притеснява. То нашето последните няколко месеца не, че
е секс, по четири-пет пъти месечно (а в някои от тях спя, защото съм уморена и
не мога да съм на ниво). НЕ сме секс маниаци, ама все пак…
Вечерта се карахме до 03:00 ч.
Заспахме на отделни легла и на другия ден поговорихме. Обсъдихме нещата. Аз
вече му нямам такова доверие. Още повече, че на другия ден се обади жената и
той ИЗЛЕЗЕ от стаята (а ставаше въпрос, че променя за по-ранен час
зъболекарския му прием при нея). Отново като латерни си обяснява ме едно и също
и се успокояваме „уж”, мисля, че след като не е правил до сега така може да му
дам още един шанс, заради нас. Въпреки това мисля, че заслужава един шанс
заради нас самите. Защото може и да съм изревнувала и само това да е причината,
без основание. Но аз не знам какво да очаквам вече.
Помогнете ми да обмисля нещата!
Кажете ми, моля, нормално ли е след
като не обича да прави секс по-светлите часове на деня, а се разхожда със
свободна, непозната ЗА МЕН, жена (дори и тя да знае за мен), след като аз съм
му казала, че за мен това е като душевна изневяра щом не я познавам и е до
толкова късно с нея, той да прави така?! Сигурно аз бъркам някъде. Познавам и
вярвам на половинката си (а той на мен още повече, аз не бих му причинила
такова нещо никога), но въпросната жена не я познавам. Може да има всякакви
намерения и очаквания: добри и лоши (за мен), може да е много готина и добра. Но
той не иска да я виждам, нито познавам, за да си има само свои приятели, не че
няма да са негови де. Кого крие: нея или мен?! Но как да ми е приятно
партньорът ми в живота да излиза посред нощ с непозната ЗА МЕН жена. Тя няма ли
да си помисли защо аз/той не се обажда на другия и какво прави обвързан мъж от
20:30 ч. 00:30 ч. с нея?! Моля, искам отговор, защото не разбирам! Не проумявам
как може приятелят ми да не разбира как това ме унижава, обижда, наранява и
снижава доверието ми към него. Нямам нищо против да се вижда с приятелки жени
(донякъде дори тази) през деня, но през нощта е прекалено… Преди да излезе се
скарахме, а като се прибираше ми се обади, сякаш нищо не е било.. Естествено
такова каране и спорове, и обиждане, и натякване след СРЕЩАТА до сега не е
било. Направо разлаяхме уличните кучета. А той не разбира и не разбира. Вече не
гледам на него по същия начин и само ми се реве. Искам да скъсаме, но и го
обичам и не искам също така. Страх ме, самотна се чувствам, прецакана. Не знам
какво да правя. Той казва, че няма проблем и аз да се виждам с мъже-приятели,
които не познава, посред нощ. Стига след 00:00 ч. да му се обадя, ако ще
закъснявам (което той последните пъти пропусна). Двойни стандарти, а?! Но каза
и, че ако прецени пак би го направил. Аз и моето скромно мнение за него НИЩО ли
не означават?
Имаме своите търкания, спорове,
слаби моменти, обсъждания. Комуникацията не върви понякога, гневим се, палим се
и тн. Но въпреки това проведохме сериозен разговор (след срядата с колегите и
преди петъка с онази). Уж се изяснихме, че ще направим нужното, ще се постараем
с жестове, взаимни отстъпки и разбирателство, че ще изгладим нещата (ако може).
А какво направи той? Не ме разбирайте погрешно, от двамата в двойката аз съм
по-избухлива, нервна и мърмореща. Може би заради това ще го изгубя, но се
старая да променя тези неща в мен. Той е по-мил, по-внимателен, по-галантен от
мен, подкрепящ ме. Но и двамата не сме нито само розите, нито само бодлите им. Винаги
съм мислила, че заради моите отрицателни качества мога да го изгубя. Опитвам се
да се старая, но не винаги се получава. Но вече не съм сигурна дали изобщо аз
ще съм основната причина за някаква раздяла?
Той и сега казва, че ме обича, че
съм единствена, че не желае друга. Освен търкания, въпреки финансовите
трудности, обсъждаме, градим уж и общо бъдеще. Според вас има ли такова?!
Заслужава ли си да остана с него
и да градим общите планове или да го зарежа заради тази проява на неуважение
към моята молба относно женската особа?! Изчерпа ли се всичко между нас? Той
обича да си общува с хората и приятелите. С мен, обаче, напоследък го прави
рядко, но защото не му било приятно както преди. Страх ме е, че ще ме нарани и
изостави, когато имам най-голяма нужда от него. Искам да знам, и ще разбера,
ако той е увлечен по нея и заради това я крие, но като го питам той се обижда. Страх
ме, че това което харесваше да прави с мен май му омръзна, а сега го харесва в
друга. Той каза, че не трябва да се чувствам застрашена, но е факт, че се
чувствам така. Кой от двамата не мисли трезво – аз или той?! Има ли смисъл да си
губим времето, нервите и спокойствието?!
Благодаря!
 
П.С. Излизането му в сряда се
оказа, че не било с колегите изобщо, а с жената от темата. Излъгал ме, за да не
ме кара да плача и да ме тества да види как бих реагирала, но след това (по
негови думи) реши да го каже, за да покаже колко е честен и иска да е с мен и
да му вярвам. Нямам думи! Нямам му вече и нужното доверие…
Можем ли и как да си оправим
отношенията?!
 
mariya_koevaДата: Неделя, 27.07.2014, 17:53 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 481
Статус: Офлайн
Здравейте, D89!

Виждам, че наистина се чувствате наранена и несигурна от постъпките на приятеля си. Хубаво е, както сама казвате, човек да има свой приятелски кръг, с когото да общува, да излиза и да споделя. В това няма нищо лошо. Обратното е нездравословно и често води до "задушаване" даже, ако човек общува единствено с половинката си. Но границата между приятелството и интимните взаимоотношения е много тънка понякога, особено в ситуации като Вашата. Не познавам приятеля Ви, не познавам и тази жена, за която разказвате, но от написаното оставам с впечатление, че нещата между тях двамата не са особено "чисти". Даже и да нямат сексуални контакти или по-интимни взаимоотношения в момента, предчувствам, че скоро може да останете неприятно изненадана. Пак казвам, не знам каква е ситуацията в действителност, но такива неща като "просто имам приятелка от скоро, с която излизам до полунощ" не са ОК. Съветът ми е да поговорите сериозно с приятеля си и да го помолите да бъде искрен с Вас. Нека наистина да Ви обясни какво означава за него тази жена, какво му дават взаимоотношенията с нея, дали има нещо, което той би искал да промените у себе си. Не бъдете в ролята на жертва и отстоявайте достойнството си. Относно секса - не можах да разбера дали за Вас е притеснително да го правите по 4-5 пъти в месеца, или не? Ако това Ви притеснява, поговорете с него и по тази тема. Ако не се чувствате удовлетворена от сексуалните контакти помежду ви, много скоро това ще окаже негативно влияние. При всички положения обаче не се оставяйте да бъдете лъгана. Заслужавате да бъдете щастлива и с човек до себе си, който да Ви показва искрено любовта си и да му имате пълно доверие!

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com

Съобщението е редактирано от mariya_koeva - Неделя, 27.07.2014, 20:10
 
D89Дата: Неделя, 27.07.2014, 20:04 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 2
Статус: Офлайн
Благодаря Ви за бързия отговор smile
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Това е моята любовна история (или скорошната нейна липса) (Това е моята любовна история (или скорошната нейна липса))
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016