Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Понеделник
05.12.2016, 16:27
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 212»
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Моля ви за съвет
Моля ви за съвет
hinariДата: Събота, 08.02.2014, 12:35 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 9
Статус: Офлайн
Здравейте! Пише виедно момиче на 22 години. За пръв път пиша тук във форума и се нуждая от вашата
помощ и съвет. Има нещо, което изключително много ме тормози и рядко съумявам
да го контролирам. Всичко сякаш започна при първата ми сериозна връзка. Бях
година и 8 месеца с едно момче, бяхме първите си партньори в живота и
изключително много го обичах, ала той неочаквано реши да замине на бригада в
чужбина, което ме съсипа. По време на връзката ни той постоянно си намираше
някакви забавни шеги, с които да ме подразни, което също правеше и по време на
бригадата. Всичко ме нараняваше ужасно много, от всичко се засягах и той
неведнъж по време на връзката ни ми беше казвал- „Защо си все тъжна, за всичко
плачеш, от всичко се засягаш, не зная как да се държа с теб?” Тогава не
осъзнавах какво точно ми има. Както казах и по-горе, това нещо продължи и по
време на бригадата, аз все плачех, страдах, дразнех се и от най-малкото нещо се
наранявах, засягах се. Той сложи край на нашата връзка месец след завръщането
си от чужбина и оттогава в мен остана страх от изоставяне и самота. Скоро след
това, след като се уверих, че съм се отърсила от лошото, продължих напред и в
момента от 3 месеца и половина съм с друг човек, който сякаш доста повече държи
на мен и показва чувствата си. Ала и тук се появи това с „Все си тъжна и плачеш
за всичко, омръзна ми, все аз съм виновен за нещо, бива ли така?” При което аз
се защитих и казвам- Какво, лигла, глезла и ревла ли ме наричаш?, той отговори-
А не си ли такава? Много си капризна!Сама знам, че несъм такава. Самите хора не ми казват кой знае какво, то са някакви безобидни
майтапи и подмятания, но аз съм много чувствителна и много лесно се засягам и
обиждам от всичко. Направих си самонаблюдение- как съм ентусиазирана,
разговарям разпалено за нещо и ако той ме прекъсне и ме измайтапи за нещо или
каже нещо, което ме засегне, аз моментално се затварям в себе си, лягам на
леглото и се обръщам към стената... А това не е постъпка, характерна за човек
на 22, тоест опитвам се сама да си помогна, но не мога. От всекиго така мога да
се засегна, свръхчувствителна и лесно ранима съм, а и го имам страха от
изоставянето. Момчето не пропуска да ме окуражи и да каже как съм най-хубавото
нещо, което му се е случвало досега и как е щастлив, че сме се запознали и сме заедно,
ала го дразни тази моя свръхчувствителност и това, че толкова лесно се засягам
за всичко. Какъв съвет бихте могли да ми дадете, наистина се нуждая от помощ.
Благодаря ви предварително!
 
hinariДата: Събота, 08.02.2014, 12:36 | Сообщение # 2
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 9
Статус: Офлайн
Извинявам се, че на места са се получили правописни грешки- съединяване на две думи, но то се е получило автоматично при публикуването на темата.
 
mariya_koevaДата: Събота, 08.02.2014, 17:02 | Сообщение # 3
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, hinari!

Разбирам как се чувствате, защото аз самата съм имала подобен проблем преди години, но установих, че разковничето за справяне с него е да не се вглеждате непрекъснато в дребните детайли, в интонацията на гласа на отсрещния човек, в последователността на думите в изреченията. Опитайте се да не се критикувате излишно и непрекъснато. Имайте чувство за самоирония, което е страшно необходимо качество, но не и тогава, когато започва да Ви пречи - да се самоиронизирате до такава степен, че да подигравате себе си. Бъдете по-отворена към света, по-позитивно настроена. Поставяйте си реалистични цели за бъдещето, занимавайте се с нещо полезно, радвайте се на връзката и на човека до себе си, които имате в момента! Повярвайте му, че наистина е щастлив с Вас и Ви обича! Важно е самата Вие да се обичате и уважавате също така, за да може и останалите да го направят пълноценно.

Относно страха от изоставяне - разбираемо е да се страхувате, но приемете края на връзката Ви с предишното момче като житейски урок, от който трябва да извлечете следното - не се натъжавайте толкова много, когато (ако) се случи човекът до Вас да замине за известно време от страната (или от града дори), защото в живота има и моменти, в които двама души са разделени един от друг, но това не значи, че не продължават да се обичат и че няма да се срещнат отново. Сигурна съм, че разстоянието между вас тогава е изиграло лоша шега, вглъбила сте се още повече в себе си и сте изострила чувствителността си до такава степен, че да Ви прави впечатление и най-малкото нещо. Зная какво е любим човек да бъде далеч от теб не за период от 6 месеца (ориентировъчно, колкото е студентската бригада), а за период от година и половина, та и повече. И от личен опит мога да Ви кажа, че има ли желание за комуникация и близост и от двете страни, хората няма да се забравят и чувствата им няма да охладнеят. И идва времето, в което отново "се събират на живо".

Като обобщение на това, което казах, ще направя, че е необходимо да изживявате повече хубавите емоции с човека, с когото сте, да му се радвате, да се смеете, да излизате! Защото наистина има реален шанс случаят с предишното момче да се повтори, защото по този начин отсрещната страна се чувства виновна, че винаги прави и казва нещо не както трябва. А това натежава, още повече, когато няма повод.

С поздрав,

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
hinariДата: Събота, 08.02.2014, 17:12 | Сообщение # 4
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 9
Статус: Офлайн
Много ви благодаря за изчерпателният отговор. Започнах да чета позитивни афирмации и разни позитивни мисли из интернет, които ми вдъхнаха много сили и кураж и мисля, че ще се справя с проблема си. Благодаря и за вашите съвети! Всичко добро!
 
hinariДата: Петък, 14.02.2014, 23:54 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 9
Статус: Офлайн
Здравейте, за да не пускам нова тема, реших да доразкажа за неочаквания развой на събитията. Вчера цял ден не ме напусна шестото ми чувство, което ми подсказваше, че се случва нещо зад гърба ми и бях сигурна, че ако се постарая, ще намеря нещо, с което да докажа, че приятеля ми ми изневерява. Преди време го бях разкрила, че гледа снимки на компаньонки в интернет, отделно беше публикувал обява в някакъв сайт, че сме разбрана двойка и търсим момиче за тройка, а изобщо не е получавал съгласието ми, нито е питал разбира се. Освен това имаше и профили в два много популярни сайта за запознанства и влизаше всеки ден, така се виждаше в хронологията му. Направих му забележка тогава и уж се осъзна. Дойде студентската изпитна сесия и той вече не искаше секс, а бяхме заедно едва от два месеца и половина. Обясняваше ми как му омръзвал секса с един и същи човек за толкова време- а месец секс ако е много време.... Било му еднообразно и разни такива- при което аз се усъмних, щом спира да иска секс, значи има и друга причина. Уверих се, че не влиза вече в сайтовете за запознанства и се успокоих. След рождения ден на майка ми обаче си е направил нов профил с друго име в единия сайт, за който разбрах едва вчера. Едва седмица-две е изкарал без тези простотии и пак се е регистрирал, ползвал го е вече 13 дена без аз да зная. При което е написал, че е необвързан!!! и че търси неангажираща връзка. Просто изтръпнах цялата като разбрах, не знаех какво следва да направя. Успокоих се за момент и си казах- този явно си търси раздялата. Бях сигурна, че ако се представя за друга и му пратя съобщение с подкана за секс, веднага ще приеме. За жалост наистина така стана, още от второто съобщение каза, че е навит, но също така каза, че имал приятелка, която ценял, но му липсвало сексуално разнообразие и си търсел дружки за еднократен или неколкократен секс без ангажименти. Продължи да настоява за още снимки, нахалстваше общо взето и даваше много зор да се виждаме вече. При което изведнъж дава рязък завой и пише как трябвало да отменим срещата, понеже благодарение на чата с мен осъзнал как ценял приятелката си и не си заслужавало заради единия секс да ѝ изневери, не бил го правил досега и не искал да ме нарани или да ме загуби. След това идва днешния ден, в който истинската аз се среща с него, той ми подарява роза за днешния празник, при което аз му казвам за решението си, че искам да се разделим. Той остана шашнат. Обясних му, че вината е главно негова, напоследък изобщо не ми обръщаше внимание, идваше при мен, сяда на масата, отваря си лаптопа и ми ползваше нета, отоплението в стаята, топлата вода и какво ли още не- я нещо дребно за ядене и така нататък. Отделно от това не ме желаеше сексуално и ме отблъскваше. При първите ни сексуални контакти със сила ме е отблъсквал от себе си и то със сила, само защото съм го попитала харесва ли му, как е- не било както му се искало, не било както с предишните му безброй секс партньорки. Много пъти ме е нагрубявал, псувал е пред мен, било ме е срам направо да изляза с него защото се държеше възмутително и невъзпитано, а е голям мъж на 24 години.... След това му обясних, че съм била нещастна с него, а той каза, че нещо съм си измисляла постоянно в главата и затова съм била нещастна, не бил той виновен. За нищо не бил той виновен, аз съм била виновна за всичко, категоричен беше. Накрая за да му покажа колко е долен и подъл му казах за фалшивия си профил и той естествено първо се шашна и после вика- аз тези неща ги писах, за да се закачам с личността зад фалшивия ти профил и да я пробвам.... колко кухо оправдание само, нямам думи. Каза, че не можел да повярва колко съм подла и как съм могла да постъпя така, при което аз му казах- а ти не ми ли заби нож в гърба като скришом си направил пак профил в тоя сайт и се сваляш сигурно с коя ли не, на всичкото отгоре прие секс от моя личност под прикритие на фалшив профил. Той отново твърдеше, че е невинен и аз съм най-лошият човек, когото е срещал, при положение, че аз дадох всичко за него, ценях го и го обичах, правех всичко, за да е щастлив. Каза ми, че се моли повече такъв човек като мен да не среща, била съм супер подла, нагла и най-лошата едва ли не в целия свят. А аз си мисля, че се вбеси толкова именно защото го разкрих, тоест беше притиснат в ъгъла и си загуби "сигурната" и добричка приятелка, която му търпеше грубото отношение и какво ли още не, особено виковете и повишаването на тон без причина. След като разбра, че приключвам отношенията си с него, той си взе обратно шоколадовите бонбони и розата, които ми беше подарил, като буквално със злоба намачка розата и я пречупи на две. Колко грозно отстрани изглеждаше това, нямам думи, заболя ме така от пречупването на розата, сякаш свърши любовта на две и досъсипа всичко между нас. Не мисля, че някога ме е обичал- щом е стоял в тези сайтове, това показва, че не съм му била достатъчна и просто не е имал сериозни отношения към мене. Сигурно съм виновна повече за друго- знаех му тайно паролата за фейсбук и влязох преди малко, исках да видя как ще представи на приятелите си ситуацията. Естествено веднага беше добавил 3 момичета към приятели и ги сваляше съвсем откровено, две от които са ми съквартирантки...Други канеше на кафе, а четвърта направо за секс, но тя го отрязала. На сестра си и на най-добрия си приятел така е изкривил историята- казал, че аз съм много виновна и съм заслужавала най-лошото заради постъпката си, как бил невинен и зад фалшивия профил съм го канела просто на кафе и той бил ми отказал. И хората лъже, и себе си лъже, и мене лъжеше - не си е взел поука от раздялата и няма да си вземе, това е. Исках да споделя с вас за мнение- правилно ли съм постъпила в дадената ситуация? Благодаря предварително
 
mariya_koevaДата: Събота, 15.02.2014, 13:41 | Сообщение # 6
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте,

правилно сте постъпила. Поведението на този мъж е под всякаква критика. Гледа само на него да му е добре, да си прави секс с много момичета, а какво чувстват другите (в случая - Вие) не е такъв голям проблем. Този човек не е за Вас. Очевидно търсите и искате да имате до себе си мъж, който Ви обича, държи на Вас, може да му имате доверие и няма нужда от компаньонки. Много скоро ще го откриете! Продължавайте да отстоявате позициите си и достойнството си като личност, защото за съжаление има много хора вече, които злоупотребяват с добрината и честността на околните.

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
hinariДата: Събота, 15.02.2014, 14:04 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 9
Статус: Офлайн
Много ви благодаря за отделеното внимание и за съвета. Пожелавам ви всичко добро!
 
hinariДата: Четвъртък, 10.04.2014, 12:20 | Сообщение # 8
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 9
Статус: Офлайн
Здравейте. Скоро след раздялата с предишния си приятел, се появи нов човек в живота ми. Имам една голяма тежест в душата си. От края наянуари се познаваме с един мъж покрай общи познати от общежитието. И двамата
сме студенти, аз съм на 23 и завършвам 4 курс в момента, а той е започнал
по-късно и е 2 курс. С времето се сближихме много и отскоро сме заедно. Държеше
се доста добре и още е така, личи си, че е влюбен, но все пак имаше някои
съмнения в мен относно поведението му. Тези съмнения ме доведоха до едни много
важни въпроси, оказа се че той хем учи, хем работи, но никой от приятелите или
колегите му не знае, че той работи. Другото което е... преди да станем интимни,
той пожела да ми разкрие още нещо за себе си, много му било тежало вече и
макар, че от месец сме заедно, пожела едва сега да ми го сподели. Щях да
припадна, когато ми каза "Аз не съм на 29, аз всъщност съм на 37
години". Отначало решил да го скрие, понеже на всички познати тук в блока
казал, че е на 29, колегите му в работата само знаели истината, а вече и аз.
Срамувал се от възрастта си, не искал никой да знае. Той изглежда много млад за
тези си години и затова лесно се заблудих, че наистина е на 29. В момента ми
тежи много, защото трябва да крия от родителите си истинските му години. Ние
наистина се влюбихме, убедена съм, че той много се влюби, личи си, прави всичко
за мен, много се грижи за мен и така нататък. Разбираме се доста добре, но тази
лъжа за възрастта му много ми тежи. Страх ме е, че ако призная истината на
родителите ми, те ще ми кажат директно да го напусна. Много ми е тъжно, обърнах
се за безпристрастен съвет към вас, надявам се да ми помогнете...
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 10.04.2014, 17:17 | Сообщение # 9
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, hinari!

Усещам, че вътрешният конфликт, който изпитвате, не е свързан с това, че този мъж е на 37 години, а защото се притеснявате как биха реагирали родителите Ви, когато им споделите. Казусът Ви е наистина сложен (въпреки че аз самата бих могла и да оборя това мое твърдение), защото до някаква степен все още сме зависими от обществото, в което живеем, а знаете, че връзките, в които има голяма разлика в годините между партньорите, не се приемат сравнително добре. От друга страна - винаги съм смятала, че когато двама души се разбират помежду си, полагат усилия за връзката си, щастливи са заедно и искат да останат заедно, разликата в годините не би била проблем. До някаква степен бих могла да го кажа и от личен опит. Важно е самата Вие да се чувствате добре с този човек. На 23 години сте, да, не сте малка, но не сте и много голяма, но въпреки всичко мисля, че ако се опитате да обясните на родителите си истинските си чувства към този мъж, може и да не се стигне до някакви разногласия помежду Ви. Ако питате мен, засега не бързайте да им казвате за новата връзка. Опознайте повече този мъж, все пак сте заедно от скоро! Нека мине известно време и тогава споделете. И все пак бъдете внимателна. Не казвам, че този човек НЕ е добър и прекрасен, но е малко недоумяващо какво толкова го притеснява да каже истинските си години? Та дори и в работата! Бъдете внимателна. А ако все пак искате да разберете как евентуално биха реагирали родителите Ви, може някой път да подметнете, че имате приятелка, която се е влюбила в по-голям мъж, потърсила е съвет от Вас дали си заслужава да има връзка с него, но не знаете какво да й кажете, и по този начин съвсем естествено може някой от родителите Ви да заеме страна по въпроса.

Мария Коева
(помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
hinariДата: Четвъртък, 10.04.2014, 20:12 | Сообщение # 10
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 9
Статус: Офлайн
Благодаря ви за съвета, но вече е твърде късно. Не можех повече да крия от родителите ми, много ми тежеше на съвестта, а и много ме заболя от лъжите на този човек. Казах си, че щом днес така ме лъже за такива неща, за какво ли ще ме лъже утре. Нашите бяха твърдо против да продължавам отношенията си с него, не можех да действам против волята си и го изоставих. Това е, благодаря ви все пак за отделеното внимание.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Моля ви за съвет
Page 1 of 212»
Search:

Boyanova © 2016