Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:30
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Спешно имам нужда от съвет (На косъм съм да изгубя човека,който обичам)
Спешно имам нужда от съвет
NinaIДата: Понеделник, 05.08.2013, 03:55 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте, пиша ви понеже съм в пълен хаос... На 23 години съм и градя живота си, боря се за мечтите си, като любимата работа, изграждам кариера и искам един ден да имам мой дом и семейство... винаги съм искала да срещна човека, който да опознавам докато си стъпя на краката и ако всичко е ок, да създадем семейство заедно...казват, че съм прекалено доверчива...изпатих си с мъже и много ме нараняваха...последно беше предложение за брак с цел да ме вкара в леглото си...и понеже и тогава не стана веднага, той си призна какво е целял и си тръгна понеже не ставало...да...беше гадно... питах се кака да имам доверие на мъж отново, след като е готов и на това... Но срещнах един привлекателен мъж...в началото само говорихме, писахме си...беше приятно... той е на 31 и също е получил разочарование...за да го задържи негова бивша, когато е бил на 24, тя го е подмамила да го направят като за последно преди да се раделят... и след 1 месец му казала, че чака дете от него... той не е бил готов за това, но тя го запазила и разбира се той няма как да го остави без баща...опитали да се съберат отново заради детето...но успехът бил нулев...за всичко го упреквала и постоянно са се карали... след време срещнал друга... влюбили се... но се оказало, че тя му изневерява...и отделно му била казала, че не може да приеме синът му... знам това за него, понеже ми го е споделял... по думите му, начина по който ми говореше си казах, че искам да бъда с човек като него, но не ми мина и през ума, че може да се случи точно с него... е започнахме да се виждаме по-често...не ми е намеквал за секс... това ме караше да съм по-спокойна... и така после ме запозна с приятелите си, с детето си... имахме дразги докато опознаем характерите си по-добре...и така 1 година... Какъв е проблема ли? Ами в началото се държеше много мило и загрижено... не съм от жените, които обичат да им плащат сметките, и той винаги се дразнеше от това и то плашещо видимо беше... и за това го оставях... когато идваше на вечеря в къщи винаги мъкнеше торби с храна, винаги ми подаряваше цвете когато се видим... беше научил навиците ми, когато тръгвам на някаде, кога ще приклча работата си и когато можеше ме изненадваше и ме чакаше отпред без да знам... Да перфектния мъж... А аз ли... Аз му давах онова от което имаше нужда... разбиране, любов...загриженост...приех сина му...запознах родителите си с него, прекарахме празниците заедно, запозна се с приятелите и роднините ми...понякога пренебрегвах работата си, за да съм до него, защото той имаше нужда... Когато ме запозна със сина му ми каза, че няма как да съм у тях, понеже майката на сина му била против това да легне сина й до друга жена...а всъщност с бившата му са спали заедно тримата, но това го преглътнах, опитах се да разбера ситуацията... През времето прекарано с мен, често ми е казвал че ме обича и иска дете от мен, семейство с мен (той реално не се е женил никога) и това ме караше да мисля, това е човека за мен...но защо тогава не ме е запознал с неговите родители, дори не е повдигал темата, че аз съществувам...дори няколко пъти го хванах когато е с мен, и например вечеряме у нас, да звънне майка му и той казва, че си е у тях и вечеря (в единствено число)... случи се няколко пъти и накрая го попитах защо го прави, а той каза, че не е нужно всички да знаят всяка негова крачка... или че на иска да казва на родителите си че е с човек, който те не са виждали, за него е важно да ме познават лично... после попитах и кога смята да го направи... той казваше и това ще стане... е не стана... дори на празниците когато беше с мен и семейството ми, пак не им каза, че е с мен... винаги беше напрегнат по тези прословути празници... все лежеше, все беше измоерен... и казваше, че като не е на работа и това го изнервяло... дори не ме докосваше... чувствах се нежелана и една вечер тази мисъл ме остави будна,  чувствах се гадно... отхвърлена... чувствителна съм и ми се доплака, не разбирах причината, станах от леглото, за да не го събудя от това, че плачех, отидох в кухнята и се отдадох на чувствата си и мислите си... той обаче се събуди... ядосан дойде и ме попита какво ми става... нямаше как и му обясних, че съм се почувствала нежелана... тогава той си събра нещата и си тръгна и това беше точно деня преди Нова година...качи се в колата си и си тръгна без обаснение, дори неможах да го спра...звъннах му... и го попитах така ли ще ме остави... той се върна после видимо ядосан и ми каза, "ако не си щастлива с мен, аз си тръгвам, няма да съм с човек, който не е щастлив с мен" Мислех си... а като обичах някого и виждаш, че страда не е ли редно да му върнеш усмивката... но решението му беше категорично и аз не исках да го загубя, реших, че може би греша и драматизирам излишно... помолих го да ми прости... прости ми... но нещата останата същите...
Минаха празниците и след време му се оправи настроението... После ми вдигна скандал, че съм с мъжка компания и съм му изневерявала, а той знаеше, че съм поканена на събитие с колеги и когато приключи ще се видим ... е аз не го приех драматично... дори неговите изблици на ревност понякога ми харесват...но когато аз проявя е недопустимо...винаги казва "ти нямаш ли ми доверие","как може да ми нямаш доверие след толкова време","ти ми нямаш доверие"...имах му разбира се... просто понякога правеше съмнителни неща... за които не знаех преди това... и това ме караше да задам въпроса "Къде си?" и той да ми отговори с викове, че се дразни, че му нямам доверие... ок аз понякога найстина прекалявах... и му се извинявах... това беше следващия ни голям скандал, заради, който той не ми вдигна 3 дни, блокира ме и нямах никаква връзка с него... накрая му писах отчаян смс, че ако ще живея без него, по-добре да не живея... влязох в банята да си взема душ, а през това време, той е спукал телефона ми от звънене, и беше пред вратата ми... беше се уплашил, че ще се самоубия и не искал да му тежи това на съвестта... попитах го, а кога е смятал да ми се обади... каза, че не знаел... пак беше готов да ме зареже, пак говорихме дълго и широко... този път каза, че няма да продължи връзка, с човек, който го ревнуваи му няма доверие...е отново отстъпих, но беше прав, нямаше смисъл да го ревнувам...стреса от предишни връзки го предадох в тази, съжалих и се промених... е вече не го ревнувам... мина се и се замина... пак се бяхме скарали за нещо, дори вече не помня за какво... връзката ни пак беше на косъм, но този път си казах... просто слушай и мълчи, дори да си права... кажи, че той е прав... така и направих и отното спасих положението, от което той пак беше готов да си тръгне...разбира се имали сме и малки дразги... те обаче зачестиха... истината е и, че майка ми не го харесва и когато се скараме, винаги говори лошо за него и се настрийвам, когато мога гледам да не разбира...баща ми пък много го хареса... майка ми и баща ми са разведени... баща ми сподели пред приятеля ми проблемиет, които е имал с майка ми, и че се страхува, че аз ще приличам на нея един ден... приятелят ми се настрой срещу майка ми и роднините от нейна страна... дразни се когато имам проблеми с майка си... майка ми пък се дразни, че аз пазарувам за него... плащам разни неща... да преди той не го позволяваше това... но с времето сякаш вече нямаше против аз да плащам смятките в ресторанта или супермаркета... понякога и той го прави...но той се промени и не става въпрос за това кой плаща... има нещо друго... спря да ме желае както преди... връзката ни преминава като... аз си работя, той е на работа... ако се обади ме взима към 10ч. вечерта или 9ч. и отиваме у тях той яде (понякога предлага и на мене) или просто сипва по една чаша вино за двамата... гледаме тв и си лягаме (понякога правим секс) казва ми че ме обича, че иска дете от мен... да пак го казва... на сутринта ставаме и пак така... започна да се дразни обаче на всичко, дори когато изразявам мнение по даден въпрос, по нещо,което дават по телевизията... когато проявявам загриженост... вече не идва в къщи заради майка ми... но бях сама последните 2 седмици и го поканих при мен... беше хубаво, чувствах се добре, че ще сме почти нон стоп заедно... въпреки че щях да остана без пари накрая, понеже всеки ден тряваше да пазарувам, за да приготвя вечеря... веднъж се усети и реши да накупи някой неща... той има собствен бизнес, утвърдена работа и знае, че аз все още се боря за това и нямам много средства... нямам против да давам, но когато имаш малко правиш смятка как ще изкараш с тези малко... дните ни през тези 2 седмици минаваха по следния начин: Той се прибира, вечеряме, почти заспива на дивана и лягаме... когато реши да правим секс е найстина хубаво... казваме си пак, че се обичаме, но той някак е по различен, усещам го, някаква вътрешна женска интуиция... усещам и че ме обича...но забелязах, че вече не ме гушка като преди, не се целуваме, освен ако аз не понеча да го направя...вече спи с гръб към мене... и 2 седмици минаха и последния ден, той отиде на работа, аз получих добра новина и се развиках до тавана от щастие и веднага побарзах да му я споделя...но... и двата телефона му бяха изключени... притесних се, реших че му се е случило нещо, ако му беше паднала батерията, щеше поне другия да работи...след чс и половина ми звънна и каза, че му е паднала батерията на бил по работа, а другия телефон е вързан за първия и за това  двата били изключени... (Забравих да спомена, как планираше почивка на морето с мен, разбира се аз настоях да вземе и детето си, но когато първоначално го каза, аз му казах, че нямам пари за море и може би няма да мога да отида тази година, той каза да не го мисля и че ще отидем... е аз не го мислих, е мислих го, че няма да го оставя да плаща всичко той, щеше да ми е неудобно, и така с нагласата, че ще ходим на море, чаках да дойде сезона и да обсъдим кога и къде...но нещо ми намирисваше на друго, а и не повдигна подобен въпрос)... и така след като ми каза , че са му били изключени телефоните, аз го попитах а той не е ли на работа и той ми обясни, че е трябвало да вземе някакви работи... и ми каза какво пак ли ми нямаш доверие... не исках пак скандали и му споменах, че за друго съм го търсила, да споделя важна новина за мен с него и той ми отвърна с един незайтересуван глас "Кажи!" и на мене ми се уби и радостта и желанието да му споделя и му казах "няма значение", а той отвърна "еми добре" и си казахме чао...ядосах се... вбесих се... не стига, че в последно време дори не ме слуша когато му споделям нещо, дори не го интересува как съм... сега това...и това, че му бяха изключени телефоните ме накара да си помисля друго, въпреки, че не ми се вярваше, но му звъннах отново... казах му, че съм искала да споделя някаква радост за мен с него и съм имала нужда да го направя, а той ме е отрязал... започна с това, че вече ми бил казал "Кажи", но аз не съм казала нищо, после продължи с това, че му нямам доверие и накрая каза... "Е аз утре като отида на морето със детето ти пак ли така ще звъниш постоянно!?!" ... това беше... бъдещи планове с мен той нямаше... и аз го разбирам по много гаден начин... казах му "Мислех, че заедно ще ходим на море?" А той каза "Е нали каза, че нямаш пари"... казах му "Ти попита ли ме сега дали имам и до колко си спомням последния разговор беше за възможните варианти къде да отидем на море?"... беше ми станало много гадно и затворих... той пак позвъни... започна с това, че аз съм била казала, че нямам пари и го повтаряше заедно с това, че му нямам доверие и че той неможел повече така (поредните думи) и ми затвори... повече не се обади... аз също не го потърсих... очаквах вечерта да се прибере и да поговорим... да ми даде някакво обяснение, или извинение, нещо... защото аз дори не знаех какво да мисля... лутах се по форуми, блогове и страници... мислих за всичко това през последните дни как се е променил, търсих причина, но всичко което правех за него в началото, го правя и сега, от действията до въпросите и думите... с разликата, че в началото не му пречеха, дори искаше да го правя, имаше нужда, а сега всичко това го дразни...и всяко нещо за него е форма на недоверие, или отнемане на свобода, задушаване, дори нещата които найстина харесваше... вече го дразнят...Какво се случи ли... той не се прибра... остави ме да си мисля какво ли не... да ме боли... и без обяснение... така ли постъпва човек, който обича? ... На сутринта се обади с думите "Трябва да поговорим"... дойде, подари ми роза, после седна и каза пак същото както при предните големи дразги... че докато идвал насам мислел, че неможе да се раздели с мен, но когато дошъл мислил, че е по-добре да се разделим, обичал ме много но неможел да продължава така... че му нямам доверие и че съм го променяла, че вече не бил същият с приятелите си... и аз му казах, че проблема тук е друг, не става въпрос за морето или за нещо друго, става въпрос за това, че когато държиш на някого и гледаш на него сериозно решавате бъдещите си планове заедно, а не както той си взима решение и аз от време на време ако ме устройва да се включа ако искам...Когато ми каза че иска да се разделим, аз се държах емоционално и му казах "Добре" ...той очевидно не очакваше този отговор...започна да говори с нападки към... не исках да слушам как отново ме изкарва виновна за всичко...но се сдържах... после започна да говори колко много ме обичал... казах му, че ще е хубаво да останем приятели, поне заради хубавото време заедно... той се съгласи... казах му щом така си решил значи аз просто не съм за теб... той се съгласи... пожелах му да намери подходящата, която да му дава всичко от което има нужда и той ми пожела същото... опитах да сменя темата и го попитах " Е какво ще правиш после?" А той ме попита с недоумение " Защо толкова спокойно приемам това?" И аз му казах, "ами защото го очаквах, може би бях подготвена, преди се отказа няколко пъти от мен... а и в последно време си променен..." После стана неочакваното... започна да ме прегръща, да ми казва колко ме обича и че му е трудно да си тръгне от мен завинаги, после казваше, че ще бъде пак сам...после ме целуваше и плачеше и в същото време казваше, че ме обича и неможе да си тръгне, понеже съм най-хубавото в живота му, но и неможел да продължи така... плачеше и дори аз се опитвах да му кажа, че той сам избира какво да направи и че никой не го кара да си тръгва, а после казваше, че неможе така, че се измъчва с мен, сякаш неможел да ми угоди... после пак плачеше... в един момент не разбирах какво става... казваше " искам да съм с теб, но искам и да съм свободен... искам да съм свободен с теб"... Болеше ме как се измъчва, болеше ме и че измъчваше мен... аз останах без отговори, напротив, появиха се нови въпроси... обичам го... знам, че го обичам... но не разбирам какво става... не искам да е такъв егоист... не си представям как ще се измъчвам в бъдеще, ако той продължи така и в бъдеще... боли ме много и сега стоя тук и пиша... мамка му стигнах до там, че да споделям проблема си във форум, а си мислех, че мога сама да разреша всеки проблем... е вика ми за помощ е огромен, дано някой го чуе... този човек си тръгна със сълзи на очи и тази дилема... стоя навън в колата 20мин. тръгна, върна се, но спря и пак тръгна... майка ми го мрази и ненавижда... особено за това, че ме е оставил да го храня, да му угаждам, а той да ми вика, тя също го чуваше понякога как ми крещи,не и беше приятно... ако има проблем искам да помогна на любимия си и да го върна, да върна любовта му и онова, което беше, от друга страна майка ми ми каза, че ако той препари до мен, да забравя за нея...тя ми казва, че съм глупава да му се връзвам на номерата, че съм мада и хубава и живота е пред мене, че той не ме заслужава... вечерта той се обади... вдигнах му, бях загрижена как е... беше зле... каза ми че ме обича... попита ме защо се случи така, защо му нямам доверие... опитах да поговоря с него отново... каза, че връщал лентата назад и не може без мене... майка ми ме прекъсваше постоянно не ми позволи да говоря с него и бях принудена да му затворя, той каза, че ме разбира и не иска да се карам с нея... казах, че по-късно ще му звънна, но така и не успях, той ми писа, че ме обича и иска да съм добре и ми пожела лека нощ... говорих с майка ми, че той може би иска да се поправи и искам да му дам шанс... тя не иска и да чуе и бълваше страхотна омраза... Незнам какво да правя...незнам този човек искрен ли е... иска ли бъдеще с мен както твърди, а в същото време се държи така... Аз вече му го казах... че имам нужда да ме оценява...а той постоянно ме критикува...може би за него си си е прав и той не прави нещо лошо...аз пък съм права за себе си... но имам нужда от мнение... може би и двамата имаме травми и трябва да ги лекуваме... знам ли... Страх ме е, че утре може да не съм с него вече и ме е страх, че всичко това ще се повтаря и повтаря... е... къде греша...какво да правя?... Благодаря за търпението.
 
mariya_koevaДата: Петък, 09.08.2013, 20:16 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравей, NinaI,

смятам, че е време, в което трябва да продължиш напред. Отношенията ти с този мъж са нехармонични, което предизвиква неспокойствие у теб. Интимната връзка, в която си, трябва да те кара да се чувстваш истински щастлива и пълноценна, а настоящата не провокира тези емоции. Когато двама души са заедно и имат желание да градят сериозна връзка, правят компромиси понякога, за да могат да наместят по-добре характерите си. В твоя случай се опитваш да се нагодиш към човека до себе си така, че да те хареса на всяка цена. В един момент си решила, че няма повече да го ядосваш и предизвикваш. Ти сама го каза - даже и да си била права за някой казус, си премълчавала пред него. Сякаш се обезличаваш в името на нещо, което според мен вече е зад гърба ти! Връзката между теб и този човек се е пропукала отдавна и сега, вместо да продължаваш да се мъчиш, по-добре научи житейския си урок, който е: не можеш да угодиш на всички. От опит вече знаеш, че колкото и да се опитваме да се харесаме ня някого, каквито и усилия да правим, за да се случи, няма да имаме успех просто защото с определени хора не сме съвместими - нито като характери, нито като ценности, нито като житейски опит. Този мъж е с около 10 години по-голям от теб - мислиш ли, че разликата в годините е изиграла лоша шега в някои моменти? Да, тя не е фрапираща, но човек на 31 години е с изграден житейски капацитет и от този на най-опитното 23-годишно момиче. Със сигурност е видял повече от живота! Още повече, че има и дете... Едно дете е голяма отговорност и социалната роля "баща" не е никак лесна.

 
Ти сама ще трябва да решиш как да процедираш оттук нататък. Само запомни, че все още си твърде млада и тепърва ще имаш още много възможности за връзка, която да е устойчива и на време, и на емоции.

Успех!


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Спешно имам нужда от съвет (На косъм съм да изгубя човека,който обичам)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016