Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Сряда
07.12.2016, 12:29
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Не знам какво да правя
Не знам какво да правя
еличкаДата: Петък, 10.05.2013, 15:01 | Сообщение # 1
Група: Removed





Доста съм объркана,вече не съм на ясно със себе си.Имам връзка от 2 години.Аз съм на 24,а той на 33 години.Общо взето цялата ни връзка е съпътсвана с проблеми,караници и раздели.Винаги аз съм тази която иска да си тръгне от връзката.Излизахме от два месеца,когато заживяхме заедно при неговото семейство.И тогава започнаха проблемите,чистех нашата стая,както и стаята на родителите му.Той ми намираше кусури как чистя,при положение че той не чисти.Сестра му също започна да се бърка в отношенията ни, казваше му че съм твърде малка за да се налагам и се е държал за полата му.Причината да говори така за мен беше това че му бях казала че за мен е неуважително,когато всички ядем заедно,понеже ям по-бавно,той ставаше и отиваше в другата стая със сестра си да пушат.А аз оставах сама да си ям и после да разчиствам масата.Напрекъснато ми търсеха грешки и ме обвиняваха в неща които даже не съм забелязала че съм направила, а за тях са били с цел.Със сестра му спряхме да си говорим и аз на края си се прибрах в нас.Живяхме 6 месеца заедно,повече не издържах.Но с приятеля ми не се разделихме.Но това не ни е единствения проблем,много е обсебващ,нямам никаква свобода,напрекъснато трябва да се обяснявам,а това не ми харесва.За тези 2 години всичко което съм работила е било проблем за него.Когато се запознахме,работех като сервитьорка и на него това не му харесваше и аз напуснах работа.След това започнах работа касиерка и започнахме да се чуваме по рядко по тел. когато съм на работа.Започна да говори,че се отдалечавам и не му обръщам достатъчно внимание.Започнах да се занимавам с документите на фирмата в която работя,цялата документация стои при мен и от време на време шефа ми идва до нас да провери отчетите които водя.От това също се дразни,не разбира че е важно за бъдещето ми.Аз съм обяснила,че между мен и шефът ми няма как да има нещо,защото има син на мойте години и като човек не ми харесва.Но това нищо не промени.Имам чувството,че изобщо не ми вярва и най-интересното е че за всички проблеми обвинява в мен.Била съм го тъпчела и изяждала.И аз си имам своите грешки,голяма грешка ми е че се ровя в миналото му и го съдя за него,знам че е не допустимо.А още по лошото е че всеки път когато се ровя,откривам неща които е скрил и ме е излъгал за тях.Когато започнахме да излизаме си говорехме дали е възможно приятелството между мъже и жени и той ми даде пример със себе си и едно момиче.В последствие разбрах,че е бил влюбен в нея и са излизали.Миналата година открих смс-и които и е писал,но я беше записал под мъжко име.Тогава се разделихме,след което ми обеща повече нищо да не крие и да не ме лъже.Една година по -късно се появи ново момиче,което е само на 18 год.,прочетох смс до нея,пишеше и да прати нейна снимка.Аз го питах какво става и той ми отговори,че смс-а е незначителен и тя е само дете.След което разбрах,че се чуват 2-3 пъти в месеца,дори и в късните часове.И за всичко това,той ми обясни че са само приятели и е давал съвети за гаджето.Познавали се от 4 год.,ние сме от 2 год и нито веднъж не я е споменал.А в същото време той ми иска обесниния за всичко,съмнява се във всички мъже около мен,вкарва се във някакви филми.Обичам го, но не знам дали имаме бъдеще заедно.Не знам какво да правя.
 
mariya_koevaДата: Събота, 11.05.2013, 14:33 | Сообщение # 2
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Здравейте, еличка!

 

Връзката Ви с този мъж е наситена с много емоции - гняв, притеснение, недоверие, страх. Тези негативни емоции няма как да не повлияят върху интимните отношения.

Вие се чувствате неразбрана, недостатъчно обичана и контролирана от партньора си. Може би той има проблем с ревностните прояви. Напоследък доста зачестиха темите, в които ревността се оказва един от основните фактори за нестабилна връзка. Не зная дали сте попадала на тема, свързана с нея, затова ще Ви дам линк - http://mariyakoeva.weebly.com/1/category/24520a6dfd/1.html В темата съм описала какви са видовете ревност, защо ревността се обозначава като "зеленооко чудовище" и какви са последствията от нея върху връзката и партньорите.

 

Друг фактор, който може да Ви изиграва лоша шега, е разликата във възрастта. Да, 8 години не са много! Но не са и малко. Още повече, когато с човека до Вас сте на различни етапи в живота. Предполагам, все още Ви се правят "лудории", искате да излизате повече навън с приятели, вълнуват Ви все още двучасовите (образно казано) разговори с добрата приятелка, а на него тези неща може да му се струват вече "избледнели" и да се чувства по-улегнал. Сигурна съм, че мъжът до Вас е преживял неща, които Вие все още не сте. Това пък, от своя страна, показва и разлика в натрупания житейски опит. Не знам дали сте разговаряли на тази тема, но нищо чудно да се замисля и за семейство. А Вие готова ли сте за тази крачка? Семейството е отговорност, която далеч не се изчерпва само със съжителство под един покрив. Поради тази причина, за огромно съжаление, много двойки се разделят поради кавги и недоразумения, свързани с финансовото положение; т.нар. "битовизми", които пък понякога предизвикват раздразнение между партньорите; изводът, че просто не могат да съжителстват заедно. Има такива случаи. За тях важи пък поговорката: "Колкото по-далече, толкова повече се обичаме". Може би звучи тъжно, но това е истината.

 

Защо не се опитате да разговаряте с този мъж и да му обясните как се чувствате? Той всъщност знае ли? Честно казано, връзката Ви е така "разклатена", че другото, което ми хрумва, е да посетите семеен психотерапевт (въпреки че не сте семейство). Разбира се, и двамата трябва да имате желание за това, иначе няма как да се получи. Мисля, че с негова помощ двамата по-бързо ще имате шанс да осмислите връзката си, да поработите върху слабите си страни и да преосмислите всъщност защо сте заедно. Заедно сте, за да се контролирате? За да се карате непрекъснато? Или за да се чувствате щастливи?

 

Ако и след поредния опит нещата не се получат, поне ще знаете, че това не е човекът за Вас. И ще продължите напред, за да бъдете щастлива, защото го заслужавате. На 24 години сте, животът е пред Вас! Тепърва ще имате още възможности за връзка, която обаче да бъде пълноценна, хармонична и да Ви прави щастлива.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
еличкаДата: Неделя, 12.05.2013, 18:52 | Сообщение # 3
Група: Removed





Разговори е имало много,но няма резултати.Още в началото на връзката ни,му обясних,че не обичам обясненията и трябва да ми вярва.Тогава отговора му беше,когато започнем да живеем заедно,това ще спре.Да но нищо не се промени,в началото се прибирах един път в седмицата да спя в нас,защото за първи път се отделях от семейството ми и не исках да бъде рязка промяната.Когато се прибирах,аз не се виждах с наште,а говорех с него по тел.Беше го страх да не би да си пиша с някой,когато се прибирам.Но той на тези неща не им казва ревност, за него не бил ревнив.Просто аз събуждам такова държание в него,когато съм мълчалива или му отговарям по рязко.Относно това че може да искаме различни неща,и двамата искаме семейство.Само че той го иска веднага,а аз не.Искам го,но смятам че момента не е подходящ,то може би няма подходящ момент.Но според мен за да създадеш дете,трябва малко от малко да имаш някаква финансова стабилност,за да можеш да осигуриш всичко необходимо на детето.А ние в момента не сме,аз още уча,той има доста големи кредити и за мен не е разумно сега да се създава дете.От тази гледна точка ми се вижда малко безотговорен,защото не се замисля за последствията,а просто иска дете веднага.И черешката ми беше миналата седмица,когато ме накара да се закълна,че не гледам на никой от колегите ми,като бъдещо мое гадже.Не знам дали има смисъл да даваме шансове на връзката ни или е време всеки да продължи по пътя си.
 
mariya_koevaДата: Неделя, 12.05.2013, 21:26 | Сообщение # 4
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Вие сама трябва да стигнете до извода дали тази връзка Ви натоварва, или Ви прави щастлива. От написаното разбирам, че за човекът до Вас няма проблем в отношенията, т.е. казва, че реакциите, от негова страна, които са неуместни, не са свързани с ревностни прояви и че всъщност май проблемът е във Вас самата (според него).
Аз мисля, че клоните към решението да прекратите връзката си с този човек, за да си дадете шанс да бъдете истински щастлива с мъж, който ще Ви оцени. Все пак изборът е Ваш, но не мисля, че нещо ще се промени в ситуацията.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
еличкаДата: Неделя, 12.05.2013, 22:17 | Сообщение # 5
Група: Removed





Да,според него аз съм виновна.А за жалост не мога да разбера,дали е прав.Толкова го обичам,че не мога да погледна странично на ситуацията и да я преценя реално.
 
mariya_koevaДата: Неделя, 12.05.2013, 23:17 | Сообщение # 6
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 480
Статус: Офлайн
Тук обаче си противоречите. Сама знаете, че реакциите му не са допустими. И Вие го казахте на няколко пъти. Не го оправдавайте. Никой няма право да унижава друг човек, отнасяйки се с него като с роб, и да го принуждава да се кълне, че в живота му няма друг човек. Този мъж има ниска самооценка, проблеми със самочувствието и дълбоко в себе си вярва, че надали някой ще го обикне. Сигурна съм, че сте прочела тези фактори в статията, към която Ви прикачих линк.

А може би си позволява да се държи по този начин с Вас, защото сте по-малка от него?

По принцип, човек има възможност да промени негативните качества у себе си, чрез посещение при психолог, с когото да работи по индивидуален план. Но само ако има желание за това.

Убедена ли сте, че имате желание за семейство с него? Правилно сте осмислила, че семейството е не просто съжителство под един покрив, а отговорност. Още повече, когато има и дете. Ако сте стигнала до извода, че не искате да бъдете с този мъж, по-добре се разделете сега. Помислете дали ще съжалявате, ако сключите брак един ден, а проблемите у него се задълбочат. Тогава може да Ви бъде наистина трудно да прекратите отношенията си, защото се намесват съвсем други неща - развод, дела, а ако имате и дете, нещата стават още по-сложни. Какво Ви свързва в момента? Подпис? Брак? Дете?

Както казах, решението е Ваше. Аз съм просто страничен наблюдател, който изказва мнението си на базата на това, което описвате. Ще се радвам, ако дадете честен отговор на себе си: убедена ли сте в чувствата си? Не бих искала да ми отговаряте обратно на този въпрос. Бъдете искрена със самата себе си. Така ще Ви бъде по-лесно. Разбирам, че почти всяка раздяла е съпътствана с болка, мъка и тъга, но тези емоции се преживяват. За да "изчистите" себе си от връзка, която е била непълноценна. И да започнете ново начало.


www.mariyakoeva.weebly.com
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Не знам какво да правя
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016