Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Събота
03.12.2016, 08:46
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Недоверие (Приятелят ми не ми вярва)
Недоверие
alleahДата: Четвъртък, 21.03.2013, 00:30 | Сообщение # 1
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Здравейте. Имам връзка от година и половина. С приятеля ми много се обичаме и правим всичко един за друг. Проблемът е, че той е много ревнив, избухлив и импулсивен. Още в началото на връзката ни, той ми сподели, че много трудно се доверява на хората. Мен също ме беше страх, защото половин година преди това имах връзка, която продължи две години, и останах много наранена. С времето започнах да вярвам напълно на приятеля ми, но не и той на мен. Недоверието му не се изразява в непрестанно дебнене и разпитване. На пръв поглед изглежда, че ми вярва. Но с времето осъзнах колко е ревнив всъщност и че това се дължи на факта, че не ми вярва напълно. Никога не съм му изневерявала, нито бих. Не съм такава, не бих го предала. Тази година заминах да уча в чужбина, но все още сме заедно. Често се прибирам в България, говорим си всеки ден с часове. Нищо не се е променило между нас и това показва, че наистина държим един на друг. В началото на връзката ни ми харесваше, че ме ревнува, караше ме да се чувставам желана. Предишният ми приятел не ме ревнуваше изобщо и това ме караше да се чувствам зле. По принцип нямам против ревността. Но много ме наранява това, че правя толкова много за приятеля ми, доказвам му всеки ден колко много значи за мен и че не бих го наранила, а той все още не ми е повярвал напълно. Всеки път, когато му го кажа, отрича това да е така. Но аз го усещам, знам го. Виждам го всеки път, когато си внуши, че има нещо. Тогава започва да се държи зле с мен, хладно. Вика ми. Виждам, че го боли, че наистина вярва в това, което си е внушил. Когато се сдобрим, казва, че знае, че не е така, но се е филмирал. Характерът му е много тежък, но и аз си имам недостатъците и в много неща си приличаме. Търпим се взаимно. Но аз винаги съм смятала, че ако човекът до мен вярва в любовта ми, не би трябвало да се съмнява, че бих го наранила. Ревността от време на време е нещо различно. Преди, когато се карахме, минаваше и се чувствах спокойна. Но от известно време непрекъснато се чувствам виновна за нещо, имам чувството, че съм сгрешила нещо. Тази вина ме изяжда отвътре и не ми дава мира. По принцип още от малка, винаги съм се чувствала виновна дори за нещо незначително. Такава съм. Но сега е различно. Все си казвам, че съм сгрешила нещо спрямо приятеля ми и че като му го кажа, ще ми олекне. Но истината е, че нито веднъж за цялата ни връзка не съм го предавала. Последната ни караница беше, защото две момичета ме поканиха на гости, бяха направили нещо като парти, имаше и други хора. Приятелят ми ми се сърдеше с дни, защото е имало момчета и си мислеше, че са ме сваляли. Попита ме дали съм си говорила с тях и аз му казах, че сме си разменили няколко думи и нищо повече, и че никой не ме е свалял. Но за него няма как да говоря с момче без то да ме сваля. Няма и значение това дали аз изпитвам интерес към дадения човек. Той просто не иска да си казвам и дума с момче, иска дори да не отговарям. Каза, че му стига, че съм толкова далече от него, а да трябва и да се притеснява, че някой ми говори нещо, му идва в повече. Ревността му не е насочена само към мен. Например, казвал ми е, че никога не е искал да има брат или сестра, защото иска цялото внимание да е само върху него, и че се дразни, когато майка му обръща внимание на някое дете. Много го обичам и не искам да се разделям с него, даже си говорим как един ден ще се оженим и т.н. Но как да се оттърся от тази вина? Чувствам се виновна за неща, които намирам за нормални, незначителни. Чувствам се виновна, защото знам как той би реагирал на тези неща. Защото не искам да го нараня. А най-лошото е, че освен вината, изпитвам и страх, че някой ден просто ще си реши нещо и ще ме остави. И знам, че ще иска да е с мен, знам, че няма да спира да ме обича, но няма дори да ми даде да му обясня как стоят нещата в действителност, или просто няма да ми повярва...
 
BoyanovaДата: Петък, 22.03.2013, 19:51 | Сообщение # 2
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте alleah

Споделяла ли сте на приятеля си за тези свои притеснения? Осъдихте ли ги?
 
alleahДата: Петък, 22.03.2013, 20:28 | Сообщение # 3
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Да, много пъти. Всеки път отрича. Последният път, когато говорихме на тази тема, му споделих и за това, че непрекъснато се чувствам виновна за нещо, и че не се чувствам сигурна вече, защото винаги реагира много остро. Каза, че ще опита и ще видим дали ще е така. Но лошото е, че когато му кажа тези неща, всеки път опира до крайности. Казва, че явно ми е писнал, че не го искам така както преди, и неща от този род. Тогава започва да се заканва, че повече няма да ме залива с толкова много внимание, щом ми пречело. Че очевидно не ми изнасял вече. Щял да промени нещата във връзката ни. Извърта всичко, което казвам, и го вади от контекста. Казвам нещо, а той все си повтаря едно. Понякога имам чувството, че си говоря със стената, мога да повтарям едно и също нещо с дни, да се опитвам да го убедя, че не е така, както си е въобразил, и той пак да не вярва. И с времето става все по-трудно да го убеждавам в каквото и да е.
 
BoyanovaДата: Събота, 23.03.2013, 10:31 | Сообщение # 4
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Здравейте отново alleah,

Любовта е безвъзмездно чувство към другия човек, което се изразява по много начини, но не чрез ревност, а най-вече чрез силно желание на другия човек да му е добре и готовност да се отдаде всичко, за да му е добре на другия човек, включително готовност другият човек да бъде оставен да развали връзката и да си отиде, ако ще се чувства добре в друга връзка с друг човек.

Но от къде тогава у някои възрастни хора идва ревността? Загледайте децата. Те са много по-ревниви към вещите и приятелите си от възрастните. Ако поискате играчката на едно малко дете, дори да е само за момент, то първата естествена мисъл на детето ще е да не Ви я даде и да Ви изгледа с един такъв особен поглед. След това се намесва майката (бащата или друг близък на детето) и обяснява, че няма лошо в това да даде играчката си. Едва тогава детето се навива все пак да я отстъпи за ползване и от други.

Ако детето не получи такива напътствия, то няма да надрасне стремежа си егоистично да притежава. В резултат като възрастен вече човек ще започне да проявява неспособност да се довери на любимото си същество и то не е от любов, а от непреодолян от детството още егоизъм. Сама споделяте, че приятелят Ви не е искал да има братя или сестри, за да не изгуби цялото внимание. По същество подобно желание е егоистично, породено от неправилно възпитание в детството, от ненаучаване на отговорно поведение към околните.

Приятелят Ви може да се промени, но трябва да поиска това сам и да потърси начините да надрасте своя проблем. Ревността е чувство, което подлежи на контрол. Трябва сам да поиска да се научи на отговорно неегоистично поведение към околните.
 
alleahДата: Събота, 23.03.2013, 15:19 | Сообщение # 5
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 3
Статус: Офлайн
Много ви благодаря, и аз съм се замисляла над тези неща, но сега виждам логиката. Вероятно отговорът е не, но все пак искам да попитам дали има начин някак си да го подтикна към това негово желание, без да го укорявам отново, защото знам какво ще последва?
 
BoyanovaДата: Събота, 23.03.2013, 17:43 | Сообщение # 6
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
На мнение съм, че за любовта няма граници. Поговорете тактично и спокойно с приятеля си. Помолете го да отидете заедно като двойка на консултация при психолог, за да се преодолеят недоразуменията между Вас, тъй като от тях се чувствате наранена.

Ако приятелят Ви се съгласи, изберете психолог, който заедно двамата да посетите на място. Препоръчвам Ви да е специализирал в семейната психология, в работата с двойки, които имат проблеми с ревността, за да имате максимална полза от посещението.

 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Недоверие (Приятелят ми не ми вярва)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016