Психология форум
Добре дошъл Гост | RSS
Неделя
11.12.2016, 13:52
Онлайн консултации
за решаване на личностни проблеми
Начало Психология форум Регистрация Вход
[ Ново от форума · Потребители · Правила · Търсене · RSS ]
Page 1 of 11
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Дали греша? (объркана)
Дали греша?
MelissaДата: Сряда, 05.09.2012, 15:18 | Сообщение # 1
Група: Removed





Здравейте на всички
Аз съм обвързано от 6 год момиче на 23 години от град Варна.Приятеля ми е на същата възраст, заедно сме от 10 клас.Преживяли сме много и лоши и хубави моменти заедно, но последните 2 години са доста трудни.Не живеем заедно и да, той е единственото момче с което съм била.За второ лято се разделяме за по 3 месеца, защото той работи на кораб и няма как.Никога не съм му изневерявала, но той просто ми няма доверие, загуби го още първата година от както сме заедно понеже бях споделила лични неща с непознат за мен човек (в чат).. просто исках да поговоря с някой.Приятеля ми реши, че си търся друг, можеби авантюра и от тогава слушам само намеци и обвинения, които вече даже не ми правят впечатление.Правила съм какво ли не за да си върна това доверие, лишавала съм се от много неща, спрях да излизам дори с хората които той не харесва, има всички мои акаунти и т.н.Имало е случаи в които съм искала да приключи всичко и съм си тръгвала, но той всеки път ме догонова и връща обратно.Той е доста импулсивен и повишава тон, не ме удрял или нещо такова..просто е избухлив.

С времето свикнахме заедно и доста се променихме.Както в повечето връзки сладките и мили романтични жестове отшумяха, останаха само сексът, приятелството, обсъждането на проблеми и сивото ежедневие.Поради тази причина аз намерих вариант с който да се забавлявам и откривам нови приятели чрез интернет, но приятеля ми не знае.Той е твърдо против това заради тази случка, която описах по-нагоре.За мое най-голямо щастие открих човек с които мога да споделям и имам пълно доверие дори и да не го познавам лично, мъж малко по-голям от мен от Сърбия.Контактуваме си можеби вече 3 години и наистина станахме добри приятели.Незнам дали правя грешка да продължавам в този дух, да крия това от приятеля си с който съм в момента, само знам че ако научи това ще е краят.Ако не беше този е-приятел можеби щях да направя някоя глупост.. като изневяра примерно, защото всички знаем, че най-лесно се печели сърцето на тъжна и самотна жена.Мого съм объркана и със всеки скандал който имаме с приятеля ми ей толкова ми остава да му кажа „довиждане”.Обичам го и ми е добре с него, но понякога той си позволява да се държи отвратително с мен, да ме обвинява за неща които не съм направила и да ме кара аз да поемам вината за каквото и да било.Понякога си мисля, че съм неоцонена и че ме има за даденост.Нито аз съм перфектна нито той, но бих казала за себе си, че съм вярна и добра половинка, която е пожертвала много за връзката си.Съгласила съм се с неговия избор да работи по корабите и го подкрепям, но не съм сигурна до кога ще мога да търпя всичкото това.
 
BoyanovaДата: Събота, 08.09.2012, 19:16 | Сообщение # 2
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Не мисля, че сте в грешка, дори и от морална гл.т. , тъй като става дума за приятелство, а не нещо друго. Вие решавате от колко и от какво лично пространство се нуждаете, а не някой друг.

Пробвахте ли да установите коя е действителната причина приятелят Ви да изпитва такава ревност, тъй като явно действителната причина не се корени във Вашето поведение.
 
MelissaДата: Понеделник, 19.11.2012, 11:17 | Сообщение # 3
Група: Removed





Здравейте
Както си и знаех, че този ден някога ще дойде така и стана.С моя приятел имахме доста недоразумения в последно време и аз реших да сложа край, защото прото немога да живея така.Реших да му призная, че съм имала контакти приятелски в интернет дълго време, че съм имала нуда от приятел с който да поговоря в даден момент.След моето признание в неговите очи аз излязох най-долното същество което познава.Да, вярно е лъгах го в очите че не си пиша с никой, молих за доверие,твърдях че съм искерна и вярна и разбирам къде съм сгрешила.Въпреки че знаех какво рискувам аз продължавах да си правя каквото си поискам.Не съм му изневерявала физически или било то с web камери и го знам и съм с чиста съвест.Естествено той няма как да знае и да бъде сигурен при положение, че му признах дългогодишни лъжи от моя страна.Осъзнавам, че всичко което съм правила е грешка.Помислих, претеглих на кантар всичко и реших че той е човека.Аз искам да бъда с него и съм готова да изрина земята за да си го върна.Зададе ми много хубави върпоси на който аз не намирам отговор.Каква гараниця има той, че аз ще се променя и няма да се повтори този фарс?Какво правим ако аз не се променя?
Казах му 100 пъти, че искам да съм с него, разбирам че доверието му е на нулата, че ще слушам намеци и обиди дълго време, че наистина това е нещо непростимо, готова съм да направя каквото трябва за да му докажа че го обичам и че искам да съм само с него.
Проблема е в това, че незнам от къде да започна.Спрях всякакви контакти в инернет.Изтрих си няколко аканутна и смятам да му дам паролите на новите такива, защото аз няма какво да крия.Започвам отначало и искам да види, че наистина за мен няма проблем да споделя абсолютно всичко.Да, вярно той ми каза да направя това, но от тук натаъка картите с моите ръце и аз ще трябва да взимам решения сама, как и по какъв начин да се променя.Положението наистина е много трудно и сериозно и незнам към кого да се обърна за съвет.
 
BoyanovaДата: Понеделник, 19.11.2012, 20:18 | Сообщение # 4
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Защо считате, че трябва да се лишавате от чисто човешкия импулс да общувате? Защо да сте виновна, че сте искала да имате с кой да общувате, да споделяте? Защо сте крила- не е ли защото той е опитал да Ви лиши от това Ваше чисто човешко право?

Човек, който има чисти намерения спрямо Вас и наистина Ви уважава и държи на Вас, няма да Ви ограничава по такъв начин. Това, което се случва, в психологията е известно като "Манипулация чрез емоционален шантаж". Ето тук съм писала по-подробно в тази връзка: КЛИК

Картите са в неговите ръце в момента. Вие правите това, което той иска, за да не е обиден, за да може да Ви вярва, за да не Ви натяква. Не правите това, защото изпитвате спешна необходимост да сте отшелник, нали? Това е манипулация от негова страна. Използва Вашата уязвимост и Вашите чувства, за да Ви кара да се държите по противоестествен начин. Той Ви изличава като личност. Къде са Вашите чувства и Вашите потребности в неговите тиради? Къде сте Вие като такава? Не виждам да описвате друго, освен опит да Ви кара да се чувствате без вина виновна.

Ако той Ви обича наистина, ще трябва да Ви приеме такава, каквато Вие сте. Човек, който наистина Ви обича и Ви уважава, няма да иска от Вас да бъдете някаква друга, за да можел да Ви вярва и каквото там Ви обяснява. Няма да помисля дори да Ви вменява чувство на вина, за дето сте човек и като такъв се нуждаете от общуване с други хора. Вие въобще не сте длъжна заради неговия егоизъм да живеете в буркан, уверявам Ви.

Премислете отново ситуацията, в която Ви е поставил. Това е, което мога да Ви дам като насока.
 
MelissaДата: Понеделник, 19.11.2012, 21:00 | Сообщение # 5
Група: Removed





Разбирасе той осъзнава грешката си това че аз нямам приятели с които бих споделила проблем или просто да си поговрим и поискам съвет.Криех въпреки, че знаех това не е правилно и че рискувам връзката си по този начин.Боли го от това, че вместо да си поговоря с него или някой наш общ приятел аз съм избрала да е някой, даже не от България.Наистина ограничавал ме е много както и аз самата съм отказвала на приятели само за да нямам разправий и да слушам глупости насреща.

Обичам го и съм решила да се боря за тази връзка.Вече нямам какво да крия, ще опитам да взема живота си в ръце и да му покажа, че за мен той е човека.Ще го запозная с всички мои познати и приятели, ще знае къде и с кого съм за мен не е проблем.Ще разбере че общуването с мъже не ми е цел за да спя с тях или нещо подобно, а просто разговор.От мен каквото зависи ще го направя, въпроса е колко време ще му трябва да осъзнае и види промяната.Разбирам объркан е и доста наранен от моите лъжи, че всичко е ОК а то не е било.Вярно немога да докажа, че не съм му изневерявала, аз знам че съм била вярна затова ходя с вдигната глава.

Наистина незнам точно как бих си върнала доверието, което съм загубила..
Благодаря, че откликвате в моята тема и се опитвате да ми помогнете Boyanova smile
 
BoyanovaДата: Понеделник, 19.11.2012, 21:51 | Сообщение # 6
Админ
Група: Администратор
Съобщения: 1051
Статус: Офлайн
Ако той до сега за изминалите 6 години, от както споделяте, че сте заедно, не Ви е възприел като човек, на който да даде лично пространство и да вярва на личната Ви преценката, кога смятате, че ще го направи? За шест години не сте му изневерила.

Няма значение с кого общувате и как. Дори да е човек от другия край на света- Вие сте в правото си да общувате с когото прецените, когато прецените, без да се отчитате, без да се нуждаете от разрешение и без да изпитвате вина, че сте общувала. Все пак Вие не изневерявате. Не е нормално да Ви се вменява вина, че общувате с някой.

Не сте длъжна да доказвате на приятеля си каквото и да било. Вие сте такава, каквато сте. Шест години са предостатъчни, за да Ви опознае и да е наясно, че сте му вярна и че имате нужда да общувате. Какво по-човешко от общуването, нали?

Поведението на Вашия приятел не е на човек, който е объркан или пък наранен. Хората не са нито объркани, нито са наранени, ако открият, че половинките им са общували с трети лица. Те не им казват нищо от това, което на Вас е казано. Нито пък изискват да се доказва каквото и да било, под какъвто и да било предлог.

Вие имате право не само да общувате без ограничения, но и имате право на лично пространство. Не сте длъжна да нарушавате границите на личното си пространство, за да се доказвате. Не сте длъжна да си триете свои профили, да си давате пароли на неизтритите си профили и прочие. Не сте длъжна да го запознавате с приятелите по такъв повод.

Quote
Ще го запозная с всички мои познати и приятели, ще знае къде и с кого съм за мен не е проблем.


Кой от приятелите Ви, като се срещнете, казва: "Това е половинката ми, запознайте се, че половинката ми да ме оцени, да види, че не изневерявам, да се докажа, да спра да изпитвам вина, че сте ми приятели и си изкарвам свободното време с вас в компания." Съгласете се, че такова поведение е абсурдно. А Вие сте докарана до там, че да сте склонна на подобно себеунижение? Нямате вина, че имате приятели. Не сте длъжна да го запознавате с тях. Нещо повече- недопустимо е да го запознавате с приятелите си с такъв мотив.

Ако това наистина е човекът, който сте избрала, започнете от това да се налагате като личност, а не да се обезличавате като личност и да се изолирате. Приемете, че нямате какво да му доказвате. Ако избере да е с Вас, то той е длъжен да зачита Вашите потребности и да Ви цени.
 
ahvarnaДата: Сряда, 02.03.2016, 16:27 | Сообщение # 7
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 1
Статус: Офлайн
Здравейте..
отново съм аз.. момичето с безкрайните проблеми.. (забравила съм си логина, затова пиша от този профил..)
Какво се случи за да стига пак до съвет и консултация във този форум.. историята е дълга..
Вече съм на 27.. все още със същият мъж.. все още го обичам безумно..но..
Случиха се доста неща.. сгреших на много места.. и ето че след 11 годишна връзка той реши да сложим край..
Той пътува..моряк е от 5 години..Последно замина за 6 месеца и това промени всичко..
Ще се върне след 20 дни, но снощи ми каза, че иска да приключим всичко..защото аз настоявах да ми каже за какво иска да говорим и защо се държи така хладно..

Наранен е, изморен е от всичко, не иска повече да хаби нерви и да се надява, че нещата ще се променят..Грешката за моят чат с непознат човек все още е в съзнанието му и няма как да я забрави.. Страхува се, да не повторя същата грешка.. Изморен е да се променя и да гледа как да е по-добър и как да не сгафи, за да отида при друг.. Изморен е от обвиненията ми, че всичко е наопаки заради него.. Изморен е и вината му за моята грешка го съсипва.. Последната ми грешка беше, че не успях да направя нещо специално, което обещах за Коледа.. от тогава нищо не е същото.. 3 месеца е обмислял решението си и снощи в 2 сутринта ми го съобщи. Не иска да му пиша повече..той също няма да пише. Каза, че ще се обади като се върне за да поговорим очи в очи. Попитах го дали ме обича..каза ми че има симпатия, че има привързаност и че е бил щастлив.. За него обичта се е превърнала в даденост.. казвайки обичам те докато действията и съмненията не обезмислят тази дума.. Според него истинската любов ще срещна при някой друг, при който нещата се стават без скандали и нерви.. Не иска дори да го посрещна на летището.. За него това е правилното решение..не иска повече нито той да се обвинява нито мен да обвинява..да не си губим времето.. Иска да продължа живота си и да намеря щастието си при някой друг..защото той не е човека.. ЩЕ се обади, но ми каза да не чакам нещо по-различно от това което е решил за тези 3 месеца.. Според него се наранихме достатъчно много и дълбаем на 1 място..
Предложих му да отидем на консултация, но не иска.. не бил психично болен..

Сега идва моето мнение.. да осъзнавам, че е наранен, че хаби адски много нерви, че нещата не вървят както трябва, че имам вина за много неща, разбирам, че мисълта да потърся отново внимание и разбиране от някой друг го съсипва.. Все още го обичам.. плаках 2 часа снощи..не съм спала..не съм яла..просто не мога..Минават ми страшни мисли в главата за живота ми..Споделих със семейството си и на тях им дойде като гръм от ясно небе.. Написах на 1 лист моите грешки и причините за тях, както и какво се е променило след това.. ще му ги кажа тези неща като се видим, но...

Не знам дали да се боря или да го оставя да си почине от мен.. Готова съм на всичко..моля ви помогнете ми, защото полудявам..
 
mariya_koevaДата: Четвъртък, 03.03.2016, 13:09 | Сообщение # 8
Заслужил посетител
Група: е-списание Посока
Съобщения: 482
Статус: Офлайн
Здравейте, ahvarna!

Запознах се с предисторията, която съпътства сегашната Ви ситуация. Моето мнение е, че няма смисъл повече да губите ценно време, за да се опитвате да си върнете някой, който не иска да бъде вече с Вас. Очевидно от години се опитвате да работите върху проблемите във взаимоотношенията си с този мъж, но резултат няма. Дълбоко се съмнявам той да започне да Ви има доверие отново и да спрат натякванията от негова страна за въпросния прословут приятелски чат с непознат човек. Истината е, че за да имате някакъв шанс нещата между Вас двамата да се подобрят, трябва да има желание и от двете страни за това - и от Вашата, и от неговата. Вие сте готова дори двамата да поговорите със семеен консултант, но той не желае. Не се самообвинявайте. Важното е, че сте с чиста съвест - знаете, че не сте му изневерила и дишате спокойно (образно казано). Да, и Вие навярно имате грешки. Прилагайте нещо оттук нататък в живота си - когато нещо лошо Ви се случва, учете се от него. На какво Ви е научило, какви поуки си извличате. Опитвайте се да използвате всяка житейска ситуация във Ваша полза, за Ваше развитие и ще Ви е много лесно да преодолявате препятствията. Хубаво е да поговорите на четири очи с този мъж, когато той си дойде. Съветът ми е да не позволите да се унижите пред него и да го молите да сте отново заедно. Една връзка трябва да Ви прави щастлива, а не нещастна. Приемете връзката с този мъж с хубавите и лошите й моменти, вземете си поука от нея и продължете напред.

Мария Коева
(психолог, помощник-консултант)


www.mariyakoeva.weebly.com
 
ani_dДата: Tuesday, 04.10.2016, 15:44 | Сообщение # 9
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 5
Статус: Офлайн
"Една връзка трябва да Ви прави щастлива, а не нещастна"-mariya_koeva
И аз мисля така, но постигането на баланс в отношенията изглежда е много сериозен проблем
 
sunny_stzДата: Сряда, 30.11.2016, 02:20 | Сообщение # 10
Новорегистриран
Група: Потребители
Съобщения: 4
Статус: Офлайн
Здравей!Според мен приятеля ти е адски ревнив и това изобщо не е добре за теб, защото той ти поставя окови да общуваш с други хора и се филмира, че му изневеряваш, че си търсиш друг и някви такива. Според мен няма какво да му се извиняваш за това, защото нищо лошо не си направила. Защо трябва да има паролите ти и да те контролира постоянно, той явно ти няма никакво доверие, защото е прекалено ревнив. Според мен това едва ли ще се промени, щом си е такъв. Ти избираш дали да си с такъв човек или не.
 
Психология форум » ПСИХОЛОГИЧЕН КАБИНЕТ - БЕЗПЛАТНИ КОНСУЛТАЦИИ » Любовта- безплатна консултация » Дали греша? (объркана)
Page 1 of 11
Search:

Boyanova © 2016